Юли Малинов: Театърът е начин на живот

Младият актьор Юли Малинов е в трупата на Театър "София" от 2010 г. Срещнахме се с него, за да ни разкаже повече за предизвикателствата на настоящите си роли, удоволствието да бъдеш на сцената и новото пространство на Театър "София" – Открита сцена, на която предстои да се случат много интересни проекти.

Юли, виждаме те в представлението "Женитба" – как се случи то в Театър "София"? 

След премиерата вече играхме представлението три пъти. "Женитба" е едно приключение. Изненадващо и за нас артистите, защото до последно ние не знаехме дали имаме спектакъл. Дали се е случил. То за повечето представления е така, но за това специално, защото и жанрът е много специфичен. Гогол, знаете…

Да, това е един класически текст – предизвикателен.

И по този начин, поднасяйки го осъвременен, рискувахме да попаднем в кофти ситуация. Публиката много ни помогна за това нещо, защото усетихме, че тя го прие още в първите минути на представлението. Много приятен процес имахме. Хореографски репетиции. Елена Панайотова, режисьорката, държеше на движенческата част в това представление. Предизвикателство беше, особено за мен, от доста време исках да изиграя тази роля. Това е ролята на Кучкаров. Мога да споделя, че мечтаех за нея. Харесвам пиесата. Харесвам точно този образ. И мисля, че нещата се получиха.

Виждаме много модерен прочит…

Комедия, да, в модерен прочит, без да дотяга, да е натрапчиво, да е прекалено изчанчено. Запазвайки хумора на Гогол и жанра.

"Парижката Света Богородица" – и за това представление може да кажем, че има много движения, много специфична сценография, много класически текст в много модерен прочит. Нали така?

Така е, да. Абсолютно. Лили Абаджиева работи по подобен начин. Тя също държи много на движенията, на музиката, на визията. "Парижката Света Богородица" също е едно представление, което отдавна играем при пълни салони, слава богу. Надявам се да продължаваме да го играем така.

Какво е най-ценното на професията актьор, театрален актьор?

Най-ценното? Най-ценното за мене е удоволствието, което ми дава това да съм на сцената, да радвам хората долу в салона. Всяко ново представление, всяка нова роля е голямо предизвикателство за мен. Аз съм работохолик, не съм го крил никога, повече от 2 седмици не мога да почивам. Постоянно в главата ми има някакви проекти. Самият аз искам да се занимавам с режисура и се занимавам. Преподавам и на студенти. Театърът е моят живот. Това е начин на живот. От малък любовта ми към театъра никога не е стихвала. Даже все повече с годините се увеличава, във всякаква посока.

Добре, а най-трудното?

Нашата професия е трудна професия. Много хора си мислят, че всичко е само забавление, че се забавляваме постоянно, но натоварването – психическо и физическо, е невероятно. За хората, които не са в тази сфера, изглежда леко, но не е така. Истината е, че усилията са много. Ние репетираме без почивни дни, единствено понеделник е почивен ден, но ако някой има нужда, репетира и в понеделник. И това са доста усилия – и физически, и психически, които хвърляме като артисти.

Нека минем към детските спектакли. Те напоследък са запазена марка на Театър "София" и са изключително силни. Не са и изцяло детски, защото като че ли и възрастни ги гледат с интерес. Кое е различното в работата по тях?

Различното… аз дори не ги разграничавам, защото за мене нашите представления са класа. Ние имаме своята публика и в продължение на 8 години, откакто съм в театъра, възпитахме зрителите, имаме големи фенове, които гледат някои представления по няколко пъти, затова аз не разграничавам строго кое е за възрастни, кое е за деца. Напротив – аз се хвърлям към всяко едно детско представление, подхождам така сериозно, както към всяко едно друго. Удоволствието да играеш пред деца е по-голямо, защото децата са най-чистата публика. Техните усмихнати очи след представлението, да видиш, че си ги зарадвал по някакъв начин, че си ги въвел в един магичен свят. Това е удоволствието, това е наградата за нас артистите.

Не е ли по-страшно? С това, че са неподправени и са по-взискателна публика?

Да, абсолютно по-взискателна. И наистина трябва да си много откровен пред тях, те не обичат преструвките. Много лесно децата усещат това. Затова трябва да си искрен с тях, за да получиш и искрена радост от тях, искрено възхищение.

Любима роля?

Любима роля в театъра? Ммм.. Те са много. Не съм мечтал да играя Хамлет, въпреки че сега всяка следваща година, колкото повече остарявам, все повече си мисля, че мога да изиграя Хамлет, но не е това най-мечтаната ми роля. Много са. Харесвам Шекспировите пиеси, всяка една от тях. Пиесата "Макбет" според мен би била едно голямо предизвикателство. И няма да издавам повече, имам и други мечти, но нали казват – когато издадеш така някой път мечтата, всичко се променя и тя не става. Ще я запазя да се случи.

Нека завършим с покана, защото правите нещо експериментално и ново, за първи път това лято, този юни – Откритата сцена. Какво ще има там? Неща и за деца, доколкото разбирам.

Да, ще има много събития, свързани и с наши представления, които ще играем там. Пространството е невороятно. Толкова е арт и подходящо за такива представления. Под открито небе, лятна сцена, детски ателиета – аз ще водя даже едното ателие за деца. Ще чета приказки, ще ги уча да правят акробатика, жонглиране, ще ги забавлявам. Изобщо ще ги въвеждам в света на театъра и задкулисните неща.

Тоест всички да дойдат?

Да заповядат, разбира се. Имаме програма в сайта на нашия театър, На 24 юни ще бъде въпросното ателие с децата, което водя аз. И да следят кога ще са представленията, защото усещането е друго, открита сцена някакси е друго, надявам се и времето да е хубаво, а то ще е. Друго ще бъде усещането да се види представлението.

Благодаря ти!