Юлия Андонова: Всеки човек носи в себе си добротата и възможността да променим днешната ни действителност

Представяме ви една изключително вдъхновяваща дама – Юлия Андонова. Тя завършва Философия в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Опитът й в работа с деца и младежи започва още на 15 години, когато като доброволка в Младежкия БЧК става ментор на обучители по различни теми – превенция на зависимости, превенция на ХИВ/СПИН, работа с деца от институции и много други активности.

Юлия е преминала много и различни обучения за работа с деца, сред които – Арт-терапия, курсът „Играя и работа с деца“ на НЧ „Бъдеще сега 2006“, програми за обучители по различни теми и др.  Вече 13 години подготвя, организира и провежда превантивни и обучителни програми и проекти за деца, младежи и професионалисти в здравно-образователната област, в личностното развитие и в социалните дейности.

От 2010 година е част от екипа на Фондация „П.У.Л.С.“, където работи с пострадали от насилие и употребяващи наркотици.  Има  богат опит в работата с деца. А от програмата „Забавно лято“ е част от самото начало. Работата с деца е едно от най-вдъхновяващите неща за нея. „Да бъдеш част от промяната, която искаш да видиш, да помогнеш на едно дете да открие един нов свят от възможности и неограничен потенциал – това е повече от прекрасно и вдъхновяващо“, казва Юлия.

Обича животните, пътуванията по познати и непознати земи и споделянето на всичко видяно и научено с другите. Вдъхновява се от промяната на средата, от срещите с позитивни, вдъхновяващи и променящи хора, от силата, която всеки един човек притежава.

Вярва, че малките неща променят света.

Кои каузи припознаваш като свои и по кои работиш с най-голямо желание?

Често с приятели се шегувам, че щом става дума за наркотици и насилие, значи съм в свои си води… Извън странния ми хумор – каузите, които трайно се настаниха в живота ми, са свързани с едни от най-тежките
моменти, които хората преживяват. Моменти, в които имат нужда от приятел, който да повярва в тях и да се бори с тях и за тях. Защото работата с насилие и наркотици често пъти е една голяма битка.

Ще разкажа за това малко повече. Нали знаете, че мечтите се сбъдват? Когато бях на 15 години, мечтаех да порасна голяма, да имам подходящо образование и обучение и … да работя с хероинозависими на терен. Има
едни специални програми – програми за намаляване на здравните щети сред употребяващи наркотици. Ето в такава програма си мечтаех да работя. Но за да си част от такава програма, трябва да отговаряш на много условия.

Научих за тези програми на едно от обученията за обучители по превенция на зависимости, в което участвах. През годините натрупах много опит в обучението на връстници по тази и други теми. Неусетно годините си
минаха, с опит, обучение, подходяща специалност в университета…

И така през не толкова далечната 2010 година станах част от екипа на Фондация „П.У.Л.С.“. Започнах работа на терен с хероинозависими и станах нощен дежурен в Кризисния център за пострадали от насилие или трафик.
Така каузата за подкрепа на пострадали от насилие и работа с употребяващи наркотици трайно се настани в живота ми. Мога дълго да разказвам и за двете неща, за болката и смисъла да помагаш. Общото и в двете големи каузи е човешкото страдание и необходимостта от незабавна защита, която често пъти спасява животи. А усещането в края на деня, колкото и тежък да е понякога, че си помогнал истински на някой, е толкова приятно и истинско, толкова награждаващо и даващо смисъл и енергия да продължиш.

Има ли моменти, в които искаш да се откажеш или ти е трудно, предвид сложността на казусите, темите, с които си се захванала?

Понякога съм тъжна, понякога чувствам голямо безсилие пред действителността, в която живеем. Не само в България, в целия свят. И понякога се питам какъв е смисълът, защо са всички тези безсънни нощи,
безкрайни усилия и битки… И тогава си мисля за всички хора, на които сме помогнали през годините, за онези истински, вдъхновяващи истории, за тези, които няма да чуете по новините, защото имат happy end и – по един
или друг начин, с екипа на Фондация „П.У.Л.С.” сме били част от този щастлив финал. За всички хора, които няма към кого друг да се обърнат… И не се отказвам, някъде намирам сили и продължавам, защото има смисъл.

Какво е различното при работа с деца и при работа с възрастни?

Предизвикателство е изобщо да работиш с хора – с живи същества, които имат емоции, мисли, опит…. За мен разликата в работата с деца и „възрастни“ идва от възприятието за света и не само. Често пъти „големите“ хора мислят, че знаят всичко за всичко и много трудно приемат различната гледна точка и ред други неща. При децата не е така. Децата много лесно влизат в приключение и откриват нови и неподозирани светове от възможности. Децата усмихват, децата са извор на надежда и вяра, че този свят може да се промени, децата са носителите на тази промяна. Голяма отговорност е да работиш с деца. Те са като малки гъби, които попиват всичко. Децата правят това, което виждат от възрастните. Неведнъж съм мислила по темата за примера към децата и дали аз самата съм добър пример за децата, с които работя. Защото, когато някое дете ми каже „Като порасна голяма/голям, искам да стана като теб“ винаги се питам – дали това дете има добър пример пред себе си и това ли е най-добрият пример за подражание. И внимавам и се старая да показвам на децата колкото е възможно по-добър пример, да им помогна да създават своите си пространства и впечатление за света…..

Има ли у нас тенденция за по-голямо доброволческо включване и наблюденията ти спрямо европейците – знам, че имаш опит по международни проекти?

В момента в България има огромно изобилие от каузи и възможности за включване и доброволстване. Всеки, който желае да бъде доброволец, може да избира между десетки каузи от еколоия, защита на животни, деца в
институции и какво ли не. Не бих могла да дам обективна гледна точка по този въпрос. Мога да отбележа, че от години наблюдавам как обществото много трудно приема теми като насилие, употреба на наркотици и трафик и
по-трудно приема каузи и доброволстване, свързани с тези теми. Неведнъж в офиса ни са идвали стажанти или хора, които желаят да бъдат доброволци, но много бързо се отказват заради самата тема и сложността на
работата с насилие. За съжаление международният ми опит е много тясно свързан с темите за насилие и професионална подкрепа на деца, засегнати от различни форми на насилие и нямам наблюдения спрямо доброволчеството.

Ако имаше вълшебна пръчица, какво би променила първо в нашия свят?

Толкова неща искам да променя в нашия свят… Истината е, че с много хора ежедневно работим за промяната на света. Но ако наистина имах една вълшебна пръчица бих направила хората по-усмихнати, по-щастливи, вярващи в себе си, обичащи…. Вярвам, че всеки човек носи в себе си добротата и възможността да променим днешната ни действителност – нужно е само малко смелост и вяра, за да се случи, а вълшебната пръчица се крие във всеки един от нас.