Ще отпусне ли държавата стипендии на преводачите?

Последователна политика за отпускане на стипендии за преводачите поискаха участниците в международната конференция "Книгата и държавата" в НДК.

Важни проблеми и полезни препоръки, свързани с подпомагането отстрана на държавата на авторите, издателите и преводачите в европейските страни, дискутираха участниците в двудневната международна конференция „Книгата и държавата”. Събитието е организирано от Националния център за книгата (НЦК) към НДК, в партньорство с Националния фонд „Култура”, Асоциация „Българска книга”, Столична община и Френския културен институт.

Липсата на ясна законова рамка за защита на авторските права, без която се губи възвръщаемостта на инвестициите на местно и еропейско ниво, както и Данък добавена стойност (ДДС) са сред основните проблеми в Европа, каза ЕнрикоТурин – директор на Федерацията на европейските издатели. По думите му “европейското законодателство позволява на съответната държава да приложин амален ДДС върху отпечатаните книги в страната си”. България е една от двете страни в Европейския съюз, които още не са се възползвали от опцията. Турин посочи Франция като добър в подкрепата при износа на преводни книги и подпомагането на авторите при международните им участия.

“Раздаването на литературни награди е друг вид стимул за творците, преводачите и издателите”, каза още директорът на Федерацията на европейските издатели. Според него стъпка в правилната посока е подкрепата при цифровизирането на книгите.Той отново даде за пример Франция, както и Белгия, които през последните години подкрепят издателите при цифровизирането на каталозите им. В заключение той подчерта, че всяка държава трябва да осъзнае важността на сектора, свързан с книгите и това е първата крачка.

Предстатвителят на CNL и френски издател Марк Гаяр представи изчерпателна статистика за пазара на книги във Франция и отражението на кризата върху него. Той посочи, че през 2014 г.  са отпуснати 2700 помощиза книги, а сред подпомаганите секторите са хуманитарни и социални науки, графични романи, издания за младежите, поезия, научно-техническа литература. И той цитира добрите практики на Франция, която подпомага отделни региони с малки книжарници и библиотеки, както и различни литературни прояви, семинари, стажантски програми за преводачи, обмени и др.

Веселин Тодоров, председател на Асоциация „Българскакнига“ (АБК) подчерта усилията на НДК в подкрепа на българската литература, чрез създаванетона НЦК и с редица други инициативи. “Но е малко вероятно да постигнем резултатите, които френските ни колеги споменаха, ако нямаме подпомагане от държавния бюджет“, поясни той. Тодоров очерта трип роблемни теми, където е необходима държавна намеса: учебниците, които са около 40 на сто отоборотите; закона за авторското право и необходимостта от  субсидиране на държавните библиотеки,чрез които да се компенсират и авторите, чиито творби са част от библиотечните фондове; монополното положение, в което се намираме по отношене на търговията с електронникниги. 

Жаклин Вагенщайн от издателство „Колибри“, зам.-председателна АБК, очерта основните проблеми в реализацията на българската литература в чужбина. Според нея литературният превод е най-сложният вид превод и повечето национални, и европейски програми отделят най-много средства именно там. Подумите й “българският език е сравнително рядък и затова е необходимо да се превежда на по-разпространени езици, за да стане по-достъпен. Тя даде за пример програмата Creative Europe, в която е заложен преводът от „по-малки“ на „по-големи“ езици. Според дамата трябва да има последователна политика за отпускане на стипендии за преводачите, които да работят в съответната държава, на чийто език превеждат. Необходими са и акции за промотиране на авторите и техните книги, както и присъствието им на международни форуми и панаири. Липсата на достатъчно литературни агенти, които да търсят издатели в чужбина е друг основен проблем според нея.

Милена Делева от фондация „ЕлизабетКостова“ не успя да присъства лично, но беше подготвила съдържателна и интересна презентация, озаглавена „Книгата е държава“. Благодарение на фондация „Елизабет Костова“ 8 книги на съвременни български автори са преведени на английски език.

За конференцията „Книгата и държавата“:

Целта на конференцията е полагането на основи за създаването на единна стратегия – програма за подкрепа от страна на държавата и институциите за развитието и популяризирането на българскаталитература на световния пазар, отварянето на широка дискусия за състоянието на литературния пазар у нас и добрите европейски практики за институционална подкрепа.

В конференцията участватнад 40 лектори от страната и чужбина (писатели, експерти, преводачи и специалисти), сред които: зам.-кметът на Столичнаобщина д-р Тодор Чобанов, доц. д-р Венцислав Велев – началник на отдел „Регионални дейности“ към Министерство на културата, ЕнрикоТурин – директор на Федерацията на европейските издатели, Юлия Георгиева – главен експерт на Национален фонд „Култура”, Веселин Тодоров – Асоциация „Българскакнига”, Жаклин Вагенщайн – издател, Милена Делева – Фондация „Елизабет Костова”, Атанас Славов от Дружество на българските фантасти „Тера Фантастика”,  доц. д-р Александър Алексиев от СУ „Св. Климент Охридски”, Леа Коен – писател и дипломат, Лиляна Табакова, преподавател в СУ, Халина Кръстева – Полски институт, д-р Теодора Цанковаот СУ, Дарин Тенев от СУ, член на Съюза на преводачите в България и член на Експертния съветкъм НЦК, Амелия Личева – преподавател и също член на Експертния съвет към НЦК, Илка Енчева – издател и писател, Михаела Тодорова, бивш директор на Българския културен институтвъв Варшава, Яна Генова – Фондация „Следваща страница”, Олга Николова – преводач и литературен агент, писателите Георги Господинов и Захари Карабашлиев. Средг оститеса и видни българисти-преводачи и преподаватели: Анджела Родел от САЩ, Катерина Седлакова от Словакия, проф. Джузепе Дел`Агата от Италия, Хуан Антонио Берниер от Испания, Давид Бернщайн от Чехия.