"Чудният роман на Кум Лисан" от Димитър Стоевски

„Чудният роман на Кум Лисан“, великолепна преработка на народни басни и хумористични разкази за животни, чиято диря отвежда чак в древността! Димитър Стоевски не само претворява в стихове приключенията на вероломния Кум Лисан на достъпен за младия читател език. Тази безценна книжка потвърждава страстта на автора към игрите на словото, широкия диапазон на неговите литературни интереси, красотата на духовния му порив.

„Чудният роман на Кум Лисан“ (стр. 188, цена 10лв.) изобразява порочните обществени нрави, при които нехайният, хитрият, подлият придобива звания и почести, докато мирният, тихият, скромният и непретенциозният е винаги жертва на зла „съдба“. Една вечна книжка за непримиримата битка между доброто и злото, скромността и коварството, честността и безчестието.

Ако всяка професия има своите митични фигури, то преводачът Димитър Стоевски (1902-1981) е сред тях. Гьоте, Шилер, Ибсен, Томас Ман, Брехт и Кафка са само някои от величията, към които посяга. За написването на „Чудният роман на Кум Лисан“, който излиза през 1938 г., той се уповава на преработката на Гьоте.

„Чудният роман на Кум Лисан“ще бъде представен от "Колибри" в рамките на Пролетния базар на книгата на Деня на детето 1 юни!

На децата им предстои вълнуваща среща с фокусника Мистер Телмо – един истински крал на мистерията!

Заповядайте на 1 юни от 11.00 часа на етаж 3, щанд 18 в НДК!

Книгата

Между най-известните литературни произведения, които имат за основа народни басни, нравоучителни и хумористични разкази за животни, са старофренският „Роман за Лисицата“ и старонемският епос „Лисицата Райнеке“.
Същността на тази басня, в която действащи лица са животни, организирани в една държава под скиптъра на лъва, е да се представят някогашните порочни обществени нрави, при които нехайният, хитрият, мошеникът придобиват звания и почести, докато мирният, тихият, скромният и непретенциозният е винаги жертва на зла „съдба“. Главният мотив е триумфът на подлостта и хитростта на Кум Лисан над мало и голямо, като се почне от петлето и зайчето и се стигне до лъва. В баснята е изобразена непримиримата и вечна борба между доброто и злото, между лъжата и истината, честността и безчестието.
„Роман за Лисицата“ с многобройните му обработки е част от неувяхващото духовно наследство на човечеството, а побългарената му версия, великолепно претворена в стихове от Димитър Стоевски, е ценен влог в нашата културна съкровищница.

Авторът

Димитър Стоевски (1902-1981) е български писател, драматург и преводач главно на произведения от немската художествена литература. По професия е лекар рентгенолог. Димчо Чолаков, както е истинското му име, завършва медицина в Грац през 1927 г. и работи по специалността си в продължение на 27 години. Наред с това публикува преводи, есета, литературни и театрални статии, рецензии – вече под псевдонимa Димитър Стоевски. За осемдесетте години на своя живот, от които пет десетилетия посветени на превода, Стоевски изгражда културно дело, чието значение расте с времето. Той е сред малцината универсални творци в това поприще, които с еднакво умение и духовен порив пресъздават класически и модерни автори, а освен това владеят изразните похвати на всички литературни жанрове. Стоевски оставя преводи на романи, повести, разкази, приказки, миниатюри, лирически поеми, стихотворения и драми в мерена реч или в свободен стих. Делото му респектира не само с множеството претворени книги – близо осемдесет, – но и с широкия диапазон на литературните му интереси и предпочитания. Сред превежданите от него автори са Томас Ман, Франц Кафка, Стефан Цвайг, Лион Фойхтвангер, Бертолд Брехт, Гьоте, Шилер, Хайне, Ибсен, Тургенев, Молиер, Лопе де Вега и много други. Не по-малко значимо е творческото му наследство в областта на литературата за деца. Стоевски превежда на български приказките на братя Грим и на Вилхелм Хауф, незабравимите за всяко дете книги на Вилхелм Буш. Самият той е автор на произведения за деца, сред които „Чудният роман на Кум Лисан” заема особено място. Написан преди 75 години, този роман в стихове, пресъздаващ средновековни нравоучителни разкази, продължава да вълнува и днес, тъй като осмива неизтребими човешки пороци, като хвърля мост между европейското културно наследство и нашия български бит и фолклор.

Цитати от Димитър Стоевски:

Стихове не се превеждат, а се претворяват; пресъздава се не буквалният текст, а мисълта, чувството, образът.

Ще имам само едно желание, една молба: вечният наш спътник, демонът Време, да обърне последната страница на моя живот в мига, в който в моите очи се стопи последният ред на последната хубава книга.