Четем стиховете на Димчо Дебелянов

На 3 септември от 20 ч. в Художествената галерия в Созопол се отбелязаха 120 години от рождението на Димчо Дебелянов с литературното събитие “Четем стихове на Димчо Дебелянов”. Участваха литературоведите от департамент “Нова българистика” към НБУ – Михаил Неделчев, Пламен Дойнов, Лора Шумкова и актьорът Георги Кадурин, който четеше поезията. Накрая на срещата в четенето се включиха и хора от публиката, които намериха на столовете си по едно стихотворение на поета. Целта на това представяне беше да се излезе от митологизирания учебникарски образ на Дебелянов. Като млад той е бил постоянен участник в приятелски компании. Като ученик в Първа мъжка гимназия попада в благотворна за неговото развитие среда. Там е съученик с едни от най-големите бъдещи български интелектуалци, като арх. Чавдар Мутафов (блестящ литератор, съпруг на писателката Фани Попова – Мутафова).

Дебелянов води крайно бедно съществуване със своите приятели Д. Подвързачов, Николай Лилиев, Георги Райчев, Константин Константинов (бъдещи големи имена в българската литература). Спасява ги това, че цените на храната по това време са твърде ниски: един обед или вечеря в гостилницавтора категория струва 50 ст. или 1 лв.

На литературната среща беше направен анализ на стихотворенията “Тиха победа”, “Спи градът”, “Помниш ли, помниш ли” и др. През 1910 г. 23-годишният тогава Дебелянов и неговия близък приятел Подвързачов издават своята антология “Българска поезия от Вазова насам”. Тя, заедно с антологията на Гео Милев, задава канона на българската поезия и до днес. По това време Дебелянов е абсолютно неизвестен като поет. Той остава непризнат до смъртта си на фронта при Демир Хисар през 1916 г. Издаването на антологията от никому неизвестния 23-годишен поет Дебелянов е обект на ехидни подмятания и подигравки в тогавашния български печат.

Неделчев, Дойнов и Шумкова разказаха интересни случки от живота на поета в София, в любимите му бирарии – “Батенберг” и “Копривщица”. Първите публикации на Дебелянов датират от 1906-1907 г. А първата положителна рецензия за него излиза през 1912 г. Първата стихосбирка на най-нежния български лирик излиза през 1920 г. Тя е подготвена от неговите приятели и е с известния предговор на Константин Константинов. Рожденото име на поета е Динчо, а Подвързачов го променя на Димчо за благозвучие.

“Аз умирам и светло се раждам,

разнолика, нестройна душа.

През деня неуморно изграждам,

през нощта без пощада руша.”

Дебелянов, един от най-любимите поети на всички поколения българи е роден преди 120 години в Копривщица. Първите му творби са отпечатани в списание Съвременност, когато е на 19 години. Влияние върху изграждането му като поет имат западноевропейските и руските символисти, а учители и кумири са му Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Дебелянов учи френски, руски и английски език и превежда Бодлер, Верлен, Шекспир. През 1912 е мобилизиран и е изпратен на фронта, където воюва осем месеца.

Смъртоносният куршум застига Димчо Дебелянов на 2 октомври 1916 в бой близо до Демир Хисар, когато не е навършил 30 години. Приятелите пренасят костите му в Копривщица и ги полагат в двора на църквата “Успение на Пресвета Богородица”. На гроба му има скулптура, изработена от Иван Лазаров – затрогващата фигура на седнала на прага майка …”в кратък унес чака тя, да дойде нейното дете…”

Сподели в: