Четвърта стихосбирка от Ивайло Иванов – "Пастирът на мухи"

След дълго мълчание един от важните поети на 90-те се представя пред читателя със своята нова, четвърта поред стихосбирка.

Кое е значимото в нея? От една страна, това е книга, която много вещо "помни" някои от основните тенденции на постмодерна от 90-те на миналия век: изобилната цитатност, вплитането на множество чужди гласове в "собствената" поетическа тъкан и още – изтънчената ирония, буфонадата на риторическите фигури, задъхващото се въображение на пантекстуализма, а от друга страна, всичките тези прийоми и похвати са стоплени от една много лична болка и тъга по загубата на човешкото в пространствата на междуперсоналното общуване и в обема на света като цяло. Всичко това, изказано през много автобиографични рефлексии и с една изтънчена, упойваща трагика на любовното чувство, която сякаш е все по-неотделима от сферата на възвишеното.

"Човекът е пастир на битието", сякаш казва авторът на тази книга, с християнските мислители ведно, но не пропуска да допълни и от себе си: "Твърде често обаче той е принуден да пасе и хапливите мухи на хумора, иронията и пародийната рефлексия спрямо душата си и света". И над всичко, и след всичко, изумителното възкресение на битието в последната от поемите – тази за поета и преводача Григор Ленков. Възкресение, което сякаш е възможно единствено по Коледа:

Снегът вали и расне като плът
по ставите на този свят забравен.
Докоснати, предметите растат,
събудени контури избуяват.
 
И Гриша слиза, от снега по-тих,
тъгата ни огромна, за да вземе
и – донаписал сетния си стих –
по вечните си релси да поеме

За автора:
Ивайло Иванов е роден през 1972 г. в град Троян. Средно образование завършва в родния си град, а висше – Българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Работил е като стажант-редактор във вестник "Литературен форум", като вътрешен рецензент в издателство "ПАН – В. Т." и като частен разпространител на печатни произведения.
Автор е на следните книги: "Хензел и Гретел" (поема, 1995); "Искри от воденичните ми камъни" (сатири, 1997); "Очи на дете" (ранни стихове, 2006); "Филологически поеми", (2007) и на излязлата наскоро стихосбирка "Пастирът на мухи".
Сътрудничи на централния печат със свои стихове, сатири, критически материали и църковна публицистика. Негови творби са превеждани на немски, руски, сръбски и унгарски. Носител е на награди от различни централни и местни конкурси за поезия. Член е на Сдружението на българските писатели.

Издава: Издателство "Линеа принт"

* * *

Вижте още:
Поетично четене Пролет – видеопоглед
Открива се поетичен конкурс за непубликувано стихотворение
Издателство "Алтера" с нова поредица – Поет от поета