Черен хумор и сатира в романа на Ваньо Вълчев "НОФОФ"

Поетът Ваньо Вълчев ни изненада с роман с черен хумор и язвителна сатира

Известният български поет и автор на някои от най-популярните естрадни текстове у нас Ваньо Вълчев ни среща със съмнителни лица с чудати имена, които са дошли да изпълнят свещена мисия – а именно да вземат властта и да „променят“ майка България из основи – в патриотичния роман „НОФОФ“ (ИК „Сиела“). Заглавието на разсмиващата до сълзи политическа сатира носи името на измислената от автора ултранационалистическа партия, чиято абревиатура идва от „Национален отечествен фронт за освобождение на Фанагория“.

Някогашна библиотекарка, бивш митничар, селски даскал и внук на активен борец-номенклатурчик са едва част от бележитите представители на агресивната патриотична партия НОФОФ. И не, не става дума за поредната новоизлюпена политическа формация у нас, а за героите на увлекателния роман „Национален отечествен фронт за освобождение на Фанагория“ – накратко „НОФОФ“, с който издателство „Сиела“ и видният български поет и сатирик Ваньо Вълчев радват ценителите на черния хумор и съвременната политическа сатира, характерни за нашите ширини. Княгиня Чечке Дуло – читалищната библиотекарка Жечка Дулева с „вежди – тъмни гайтани, и леки кадифени мустачки“, някогашният митнически полицай Юрдан Зайков (вече именуващ се Юкбоил Дван), когото всички „обичаха за тихия му и благ характер“, учителят Тонко Тончев (прекръстен на Колобър Сикофант), който се моли „само да не сменят пак учебниците“, защото „тъкмо беше научил какво пише в сегашните“ и Феликс Хайдутов-Поборников (наследник на стар номенклатурен род, чието начало поставя дядо му по майчина линия, който е „закален в борбите със световните Ф и К“ и владее „революционната практика“), са твърдо решени да изпълнят великата си мисия: да вземат властта и да променят страната из основи. Едничката им цел напълно оправдава всякакви средства, така че колоритните персонажи няма да се поколебаят и за миг да мамят, бият, заплашват, изнудват, подкупват – все действия, които сякаш са повече от обичайни за политическия пейзаж на Балканите. И така куриоз след куриоз, гаф след гаф, героите на Вълчев ще дават – и взимат – мило и драго, само и само да се изкачат максимално бързо по стълбицата на успеха, оглавявайки с гръм и трясък властта в страната. А дали ще успеят – само времето ще покаже…

НОФОФ“ (с подзаглавие „Исторически записки по фанагорските работи“) няма претенциите да носи титлата исторически роман – определя се като „патриотичен роман“ и е изпълнен с безмилостна сатира, купища смях и ярко черен хумор, за които авторът на „Страшни дневници и нощници“ Иво Сиромахов обобщава: „НОФОФ е роман, който се чете на един дъх. Малцина са авторите, които могат да разказват толкова увлекателно. Блестящ пример за съвременна политическа сатира.“

Освен че е автор на едни от най-знаковите текстове в българската естрада, сред които „Телефонна любов“, „А дали е така“ и „Огън от любов“, чиято лирика ехти и до днес в съзнанието ни, поетът Ваньо Вълчев е популярен и с неповторимия си хумор, който за пореден път разсмива от страниците на романа „НОФОФ“.