Цветанка Бернар за престоя й в Храма на безсмъртието в Китай

Цветанка Бернар живее в Белгия. Поканих я да сподели своите преживявания в Манастира на Петимата безсмъртни в планината Вудан в Китай. Разказът й е впечатляващ. Благодаря на Галя Дунчева от фейсбук групата "Вегетарианци и вегани в Плевен", която ме свърза с Цветанка, дни преди срещата на живо в Плевен за Световния веган ден 2015.

Представете се за нашите читатели.

Казвам се Цветанка Бернар, майка съм на четири деца и баба на три прекрасни внучета. Била съм още певица в хора на Операта (вече закрита) в Плевен, а после – чистачка и гладачка в Испания и Белгия. Още от малка се чувствам странно и като че ли дошла от друго място на Земята. В един труден момент в живота ми, се появиха хора и книги, и започнах да мисля за себе си като крия йогини, вегетарианка, която пости редовно, пиейки само вода, от скоро преминала и на сух пост (без храна и вода) и даже стремейки се да стане веган. Трудно ми е обаче да устоя на българските банички 🙂 Говорейки за пост, някой може да си помисли, че вярвам в Бог. Това е вярно, но Бог, в който аз вярвам не е в църквата, а е дълбоко в мен и именно това е импулсът, който ме води, за да го открия и да се изживея като Негово Творение. В санскритски език има една много красива дума – "Narayana", което в превод означава "този, който търси да достигне най-високо", а това значи духовно израстване. Аз се отъжденствявам напълно с тази дума.

Каква беше целта на пътуването ви до Китай?

През есента на 2014 прочетох една книга, в която авторката описваше преживяванията и пътуването на героите из Китай и посещението им в таоистките манастири в планината Вудан (Wudang). В разказа й непрекъснато се преплитаха факти от историята на китайските династии, култура, изобретения и бойни изкуства. В един момент усетих нуждата и получих вътрешното потвърждение, че трябва да отида там. То беше като някакво уверение, че нещо или някой ме очаква там.

Тук ще отворя скоба, за да обясня, че през лятото на 2010 година ме ухапа един кърлеж, но едва в началото на 2014 разбрах на какво се дължи влошаването на здравето ми. Имах Лаймската болест от почти четири години. Лекарите в Белгия, решиха да ме лекуват само с двуседмичен прием на антибиотици, след което се почувствах още по-зле и ми казаха, че това е депресия. Започнах да се лекувам сама с билки за повишаване на имунната система, с глад, вземах два месеца ММС, много витамин С, пиех отвара от корените на растението лугачка и пиех водата по три пъти на ден в продължение на месец. Започнах да се съвземам. Болката в ставите и мускулите понамаля, започнах да се движа повече, но знаех, че е необходимо да продължава лечението. Междувременно прочетох, че в таоистките манастири има монаси, които упражняват таоистка медицина и лекуват с естествени природни средства, с тай чи, с чи гонг е с акупунктура.

Първото, което направих, беше да започна да започна да отделям пари за нов паспорт, билет за самолет и виза. След като набавих всичко, започнах да търся по Интернет точното място и попаднах на програмата за курсовете през 2015 в Манастира на Петимата безсмъртни. Имаше и снимка на абата на манастира, от която ме гледаше човек, за когото знаех, че никога не съм виждала, но който в същото време ми беше познат и скъп. Имаше телефон и мейли за връзка. Трябваше да се плати половината от вноската за курса, който сте си избрали. Пишеше на английски, че може да се лекувате там, което ми даде още по-голяма увереност в правилното ми решение. Аз не се обадих, защото английският ми не е на ниво да си говоря свободно по телефон, но написах мейл, в който обясних, че искам да отида за дълго там задълго, за духовно израстване и съвършенство. Отговориха ми с мейл, който беше на човек от САЩ, съветващ ме да се свържа с манастира директно по телефона. За месец в манастира се плащат 6000 юана, а аз имах пари само за месец ( 860 евро ) и огромното желание да остана завинаги. Реших да не се обаждам, а да отида на място, да се представя, изхождайки от мисълта, че е едно да говориш по телефон, друго е да те видят. Мислех си, че ако действително абатът на манастира е духовно напреднал, ще може да надникна в душата ми и да ме разбере.

Как се свързахте с манастира и после как протече живовът ви там?

Пристигнах в манастира и Учителят Ли ми позволи да остана първо за три дни безплатно, а после за още месец, но в последствие станаха два месеца и половина. Бях си представяла едно спокойно пребиваване с време за разходки, съзерцание и медитация, но останах изненадана. Трябваше да ставам като всички други в пет часа сутрин, да се изкачвам до върха и да слизам (около двадесет и пет минути за мен). После следваха упражнения за зареждане с енергия и раздвижване, и стояща медитация до седем часа. След закуска, разделени на четири групи, метяхме дворове и площадки, вътре и пред храмовете (бяха общо пет), чистехме тоалетните, банята. След това започваха тренировките по Тай чи – сутрин три часа, а следобяд – три часа и половина. В седем часа вечеряхме и от осем и половина до десет и половина имаше седяща медитация навън под звездите или в някой от храмовете по избор. Аз попаднах първоначално в курса по Тай чи, който беше двумесечен, и от който бяха минали вече месец и десет дена, сред млади хора от различни националности. Имайки в предвид не дотам доброто ми физическо състояние, Учителят Ли ми позволи като се почувствам уморена, да спра да тренирам. Обясни ми също, че за мен е добре тялото ми да се движи и загрява, тъй като бактериите на Лаймската болест живеят при по-ниски телесни температури, а и чрез потта тялото се прочиства от токсините. Когато се изморявах от тренировките, обичах да помагам на трите китайки, които готвеха за нас, да чистя зелен боб, да беля картофи и други зеленчуци.

Учителят ми даваше да пия и билки за прочистване, които ме научи да разпознавам, да бера и да варя сама. След курса по Тай чи започна курс по Вътрешна алхимия, който също трябваше да посещавам по негово нареждане. Той скаше да ме научи на колкото се може повече неща. После започна курса по Таоистка медицина, който за съжаление не можах да завърша поради връщането ми в Белгия. Курса по Вътрешна алхимия беше две седмици сутрин и следобяд с лекции, но курса по Таоистка медицина включваше всяка сутрин тренировки по Чи гонг, след – обяд лекции, вечер – един час Чи гонг и един час седяща медитация. Сутрешните упражнения от пет часа продължаваха през всичките курсове.

Кои бяха най-големите уроци от престоя ви в китайския манастир?

От години вярвам в безсмъртието във физическото ни тяло и съм прочела много книги за това. Учителят Ли потвърди тази вяра и в курса по Вътрешна алхимия ни учеше как се постига това безсмъртие. С него повярвах, че всичко в този свят е възможно, защото в човека се намира вселенската мъдрост и присъствие.

Пожелайте нещо на читателите ни.

Никога не е късно да започнеш нещо ново! Аз съм на 57 години, майка на четири деца и баба на три внучета и успях да постигна това, което сърцето ми подсказа. Вслушвайте се по-често във вътрешният си глас и когато успеете да го чуете, не се колебайте да последвате наставленията му. Вярвайте в себе си и се обичайте.

Искам да завърша нашия разговор с няколко стиха, които написах след завръщането си от Китай.

Когато искаш да постигнеш
нещо…
То нека да е
хубаво… добро…
И Бог облича се в човешки
дрехи
И ти помага упорито и с
любов…

И светлината те повежда
Отваря множество врати…
И вдигаш поглед…и о,
чудо…
Как може всичко да се
подреди…

Невярата заменяш със
доверие…
Съмнението пращаш във
забвение…
И крачиш гордо…Бог е в
мен…
И води ме нагоре
вдъхновен…

И от пътечка…се завива
път…
И моят хоризонт се
разширява…
В гърдите свети радост…моят Кръст…Го
нося…
Ми сочи дирята…не ме
оставя…

И сигурна излитам над
света…
Минавам граници, реки,
морета…
И да пресичам континенти
е игра …
Голямото е в мен…възторга…дързоста

И Бог се проявява чрез мен…
Заслужила ли съм това
Доверие?
Захвърлям страх
…превръщам се в…
Любов…
Изживявайки се като
…Божие Творение…