Христина Панджаридис за новия си роман "Ничия"

Христина Панджаридис е гостувала няколко пъти в Kafene.bg – с романа си "Ярост", с разказите си, и с критичните си размисли върху книги на други български писатели и поети. Може би не сме я разпитвали само за дарбата й да пише хайку, което скоро ще направим. Поводът за днешния ни разговор е излезлият преди седмица роман "Ничия", издаден от "Жанет 45". Откъс от романа може да прочете тук.

Ето какво казва Янко Енчев, редактор на книгата:
Прекрасна книга. Модерен западен роман, съчинен от славянка. Стоплен от славянка. Много добър език, отлична образност, вътрешна поезия (готови стихотворения има в него, внезапни, стягащи гърлото метафори).“
Как се роди "Ничия"?

Като повечето деца – непланувано, от любов, страст и неправилни изчисления. Започна като разказ за Доротея – една истинска жена, но историята не свърши. За първи път преживях твърдението на писателите, че героите те водят и объркват намеренията ти. Беше вълнуващо да пиша и да ги наблюдавам отстрани.

След силно социалния първи роман днес темата е любовта, самотата. Как се възприема романът от читателите?

Социалните теми „дрънкат оръжия“ в  ушите ми. Насторена съм песимистично и затова погледнах в друг ъгъл. Лъжи, войни, намеса в работа на страни, без да си поканен, а от лакомия  да владееш и тази теротирия, избори, преливане от обещания в неизпълнения… но все още и слава Богу – растат цветя. Има изгреви и залези, а помежду им дълъг ден.

Изключителна корица – разкажете ни и за нея.

Нали? Корицата е на илюстраторката Капка Кънева! Щом я видях на файла и ми влезе в сърцето. Намирам я за привличаща, стилна и говореща, но не бъбрива, а сдържана. Дама, която знае какво да каже и кога да замълчи. Все още лично не се познавам с Капка Кънева. Надявам се на премиерите на романа да се видим. В имейлите разбрах, че е прочела книгата и под въздействието на текста е направила илюстрацията. Благодарна съм за майсторството й! „Ничия“ наистина оживява.

Какво е следващото, над което работите?

Пиша, но на съвсем друга тема. Нито е силно социално, нито се върти изключително около самотата и любовта. Нишки от темите се вплитат в текста, защото аз не удържам да съм безразлична към ставащото. Вероятно и журналистиката си казва думата. Започнала съм няколко текста и в главата ми е постоянен водовъртеж.
Погледнах  и към тематика от юношеските ми години, когато пробвах да пиша фантастика. След като спечелих втора награда за фантастичен разказ в конкурс на библиотека "Галактики", се впуснах в ново приключение и експериментирам – пиша и се забавлявам.

Пожеланието ви за нашите читатели?

Да сме живи и здрави! И да се надяваме, че човек ще оцелее, защото чете книги.Отдръпването от книгите прави хората потребители  и по-лесно поддаващи се на манипулации. Животът не е промоция, нито покупка на електроуред, чиито първи три вноски са без лихва.

Прочетете още:

Нееротично за "Еротични спомени" от Златко Ангелов

Искам да кажа на глас, че харесвам книгата на Теодора Димова “Марма, Мариам"

"Да изневериш с рибар" разказ на Христина Панджаридис

Христина Панджаридис и Димитър Стоянов за яростта и любовта