Филмът за Жул Паскин имаше голям зрителски интерес

На 15 януари (вторник) 2008 г. от 19.00 часа, в Дома на киното, беше премиерата на документалния филм за големия френски художник с български произход Жул Паскин "Голямата любов на френския "терорист" Абел Рамбер". Залата беше препълнена, а както обикновено прожекцията беше открита с кратка реч на автора на филма (сценарист и режисьор) Атанас Киряков, който изказа благодарности на целия екип. Режисьорът среща случайно запаления почитател на художника, по време на снимките на предишния си филм "Летящите хора на Жоел" в Париж. Оператор е Димитър Митов, музиката е дело на Мариана Вълканова. Филмът е дебют в киното за продуцента Гергана Станкова, продуцентска компания "Менклипс" ООД, която също каза няколко думи пред гостите. Национален филмов център оказа финансова подкрепа за заснемането му. На събитието присъстваха много франкофони, поклонници на Паскин, кинаджии и киномани.

През 1948 г.един французин (Абел Рамбер) вижда за първи път рисунка на Паскин и се влюбва в неговото творчетво. Тази рисунка предопределя развитието на този човек. Той се превръща не само в колекционер и собственик на галерия, но и в най-големия познавач в света на творчеството на Паскин. Филмът е разказан през очите на Рамбер, като за целта биографичните моменти от живота на художника са изобразени на екрана чрез субективна камера. Спорна е тезата около смъртта на Паскин – във филма се твърди, че причината е в това че той не се примирява с намесата в неговата работа и се самоубива, а всъщност се счита че дълбоката причина е любовна. Все пак той е бил един от малкото щастливци, които са можели да изкарват прехраната си със своето изкуство и съвсем спокойно да води живот на бохем. Прави впечатление, че предпочитаните и показаните във филма творби на художника имат най-вече еротичен привкус. Това озадачава познавачите на творчеството му, което съвсем не се изчерпва дотам.

Филмът е изцяло заснет в Париж, между октомври 2006 г. и октомври 2007 г. Използвани са кадри от архива на голямата френска компания Gaumont-Pathe.