Фейлетон от "Обърни се със смях назад" от Михаил Вешим

Откъс от сборника с фейлетони на Михаил Вешим "Обърни се със смях назад" (Издателство "Сиела"). Повече за книгата вижте тук.
 
ГОСПОДИН Бъ

Той е мъж в добро здраве, със захар и кръвно налягане в нормата. Пенсия – над средната, с тенденция към тавана.
– Бъ… пенсия! – мърмори господин Бъ. – Кой ти чака на едната пенсия!
И докарва допълнително – от игра на карти. Турнирът по бридж-белот в кварталното кръчме е от сутрин до вечер. Там господин Бъ е професор.
– Бъ… професор! – възразява на титлата. – Направо съм академик…
Учил е картите по учения – във времената на Варшав­ския договор. Няма сега такива учения, откак сме в НАТО.
– Бъ… НАТО! – възмущава се господин Бъ от съюзни­ците. – За какво ми е туй НАТО! Едно време имахме тех­ника – съветска! А сега нищо – един хеликоптер ни остана! Не за парад, за срам – натовците ни унищожиха армията! А братята там на Червения площад какви танкове изкараха! С такъв танк ще прегазят и Берлин, и Брюксел, и Лондон! Го­ляма работа са братята!
Иначе си има роден брат.
– Бъ… брат!
Не го обича – скараха се още по земеразделянето и не си говорят… Виж, братята от Изтока ги чувства по-истински, по-родни. Бил е там навремето, учили са го да козурива, да марширува, да пие водка! Затова вярва – един ден те ще се върнат! На танк или на катюша!
Готви се господин Бъ за този ден – ще ги срещне с хляб и сол. На тяхната техника. Има москвич в гаража си – произ­веден 80-а, ама като нов. Лъска го, припалва го, зарежда аку­мулатора… Да е в постоянна бойна готовност. За всеки ден кара форд втора употреба – ама колко да го кара, от кръчме­то до дома и обратно.
– Бъ… форд! Слаба ракия! Москвичът – това е голяма работа!
Пали цигара – нищо, че в кафенето е забранено!
– Бъ… забранено! – гневи се на Евросъюза. – Тия от Брюксел ги измислиха забраните! Да ни мъчат – без цигари, без домашна ракия… Краставиците – и те по техен стандарт! Не признавам аз европейски стандарт, признавам само „Рус-кий стандарт!“…
– Нали синът ти е в Брюксел! – подкача го барманът, до­като му налива водка от любимия „стандарт“.
– Бъ… Брюксел! – вкисва се господин Бъ. – Там знайш колко е тъпо! Три дена седях – скука! Няма какво да видиш! А в Москва – Червен площад, мавзолей… Къде им е на бел­гийците мавзолея, аз да ги питам!
– Че що синът ти скучае в Брюксел? – пита го един от карето, докато раздава картите. – Да иде в Москва, да работи в Кремъл…
– Бъ! – ръмжи господин Бъ. – Я си гледай картите!… И не давай акъл, ами продължавай да даваш, че ги взех на „всичко коз“!
Щом ги е взел, така ги играе – в шампионски стил, че за противника не остава ръка. Истински професор по белота, направо академик!
А иначе е просто господин Бъ… Един Бъ…лгарин.

2015 г.
Послепис от днес: Господин Бъ прочита във вестника, че близо до Москва е открит военен парк Патриот. Там руските деца могат да пострелят с истински пистолети, автомати и гранатомети, да се повозят на истински танкове, да маршируват със строева крачка по плаца, а на обяд да получат военна дажба. Новината умилява господин Бъ, връща го години назад… Проронва сълза за миналото и се размечтава за бъдещето. Вижда се как той, дядото, води двамата си внуци до Москва, а после – и в парк Патриот. Вдига телефона и звъни на сина си в Брюксел: – Каква Москва, бе тате! – смее се синът му. – Аз смятам да заведа децата в Париж, а там наблизо има Дисниленд… „Няма кой да играе с полковника“ – щеше да си помисли господин Бъ, ако беше чел не Маркс, а Маркес.