Фабио Джеда (Италия), Енаятолах Акбари (Афганистан) и книгата „Има крокодили в морето“

„Нуждата да емигрираш понякога е равносилна на нуждата да дишаш”.
— Енаятолах Акбари

Превод от италиански Елица Попова
Оформление Ася Колева-Стоянова

София, 15 май 2013 (сряда), 19:00,
Галерия Suspacious, ул. 6-ти септември 13

Пловдив, 16 май 2013 (четвъртък), 18:30,
Студио 1 на БНР, ул. Дондуков 2

„Това е историята на едно десетгодишно афганистанско момче, въоръжено с удивителен кураж за оцеляване. Тази история, озаглавена Има крокодили в морето, ще предизвиква у вас и плач, и смях – смях през сълзи – и ще направи от Вас, читателю, един по-добър човек. Всеки, абсолютно всеки би трябвало да прочете тази книга.“
— Марина Немат, първи лауреат на Наградата за човешко достойнство

Има крокодили в морето (2010) е истинската история на Енаятолах, афганистанско момче, което едва десетгодишно и съвсем самичко поема дългия и ужасяващ път на бягство от родния Афганистан през териториите на Пакистан, Иран, Турция и Гърция до Италия, в която най-сетне намира своята втора родина. Писателят Фабио Джеда тук е по-малко автор и повече слушател – възрастен слушател на разказа на едно дете, чудато обгърнат с поетичност – не преднамерена, а случваща се в споделеното разстояние между разказващия и слушащия. Разказ трагичен, но на моменти и комичен, едновременно наивен и зрял, увлекателен и дори някак спокоен – в противовес на споделената фактология, която неведнъж ни кара да затаим дъх.

Книгата е издадена на над 30 езика. В няколко европейски страни вече се изучава в училищата. Носител е на наградата Книга на годината на Радио 3 Фаренхайт.

Фабио Джеда е роден през 1972 г. в Торино, където живее и до днес.

Първият му роман, През остатъка от пътуването стрелях по индианци (Per il resto del viaggio ho sparato agli indiani), излиза през 2007 г. и разказва историята на румънско момче, прекосило Европа в търсене на своя дядо. Романът е обявен за най-добър авторски дебют за 2007 г. и печели наградата Premio del Giovedì „Marisa Rusconi“, както и номинация за престижната литературна награда Strega. През 2008 г. излиза вторият роман на Джеда, Точна поредност на действията (L’esatta sequenza dei gesti), удостоен с наградата Grinzane Cavour, както и с Наградата на читателите на гр. Лука. През 2010 г. публикува книгата Има крокодили в морето. Истинската история на Енаятолах Акбари, а през 2011 г. излиза Красотата, въпреки всичко (La bellezza nonostante) – художествен разказ във формата на монолог за учител, преподаващ в затвор за малолетни престъпници. Историята е вдъхновена от личния опит на писателя, работил като възпитател в Специализиран център за малолетни.

Джеда пише за различни италиански издания, сред които ежедневникът La Stampa и списанието за комикси Linus, преподава в училището за творческо писане и разказваческо майсторство „Холден“ в Торино, играе в националния отбор по футбол на италианските писатели.

Елица Попова (1974) превежда проза от италиански, испански и каталонски. Има бакалавърска степен по италианска филология от университета в Барселона и магистърска степен по италианска литература от университета в Кънектикът, САЩ, където е работила като асистент. Кандидат доктор по романски езици и литератури към Барселонския университет.

Сред досегашните й преводи на български са Размерите на трагедията на каталонския автор Ким Монзò, Царството на славяните на италианския историограф от ХVІІ в. Мавро
Орбини, комичния текст на Да имаш римлянин за приятел на италианеца Лука Спагети и други. Изследва поезията на италианския поет Еудженио Монтале. Вълнува се от всичко, свързано с литература, кино, театър, фотография, архитектура. И от Антарктика.

Отзиви за книгата

„Вдъхновяваща!“
— O Magazine

„Малка книжка със значима история… неустоимо повествование, струящо от юношеския глас на едно забележително момче. Книга, която отваря очите. Има крокодили в морето е завладяваща тъкмо заради това момчешко звучене на разказа, което Джеда прекрасно е уловил и записал.“
— Book Page

„Лиричност е усещането, което струи от книгата – книга във формат на разговор, на трогателно и непосредствено събеседване: разказ за оцеляването на едно дете, който ни доближава до ужасите на един живот под заплаха.“
— Library Journal

„Приключение”, изпълнено с дързост, което добре ще се разбере от всеки млад читател, но ще намери своя отзвук и у възрастните: истинската история на Енаят ни вдъхновява да разсъждаваме върху другостта, върху чуждия – чужденеца; вдъхновява ни също така да утвърждаваме вярата си в семейството като скрепваща сила. Това не е художествена измислица – това е споменът за едно изстрадано пътешествие към по-добър живот.“
— Booklist

„Личните истории на бежанците, тяхната борба за оцеляване на живот и смърт, обикновено потъват в потока от новини, които слушаме по радиото и телевизията. Ето че сега, благодарение на усилието на Фабио Джеда да я запише и представи почти непокътната, имаме възможността да прочетем една от тези лични истории – на едно десетгодишно афганистанско момче, въоръжено с удивителен кураж за оцеляване. Неговата история, озаглавена Има крокодили в морето, ще предизвиква у вас и плач, и смях – смях през сълзи – и ще направи от Вас, читателю, един по-добър човек. Всеки, абсолютно всеки би трябвало да прочете тази книга.“
— Марина Немат, първи лауреат на Наградата за човешко достойнство, автор на Техерански затворник

„Невероятното на Има крокодили в морето е, че става дума за една истински трагична история (с щастлив завършек), но разказвана без следа от самосъжаление: разказана с чувство за хумор, че даже и с ирония. В родния Афганистан Енаят вижда с очите си как талибаните убиват неговия учител, понеже е отказал да се подчини на волята им и да затвори училището. Животът без училище прилича на пепел – това е едно от личните му прозрения. “Талибаните много добре знаят, че най-сигурният начин да разрушиш една култура е като разрушиш училищата и лишиш децата от възможността да се образоват”, казва Енаят. Друго откритие на детето е, че добрите хора все пак съществуват и в представите му те са своего рода братство, пръснато из света. “Може да се каже, че хората, проявяващи милосърдие към бежанците, към емигрантите съставляват нещо като отделна нация“ – казва Фабио Джеда, – една наднация, чието съществуване е едно от най-драгоценните неща, с които разполагаме днес.” Защото, както споделя Енаят, „нуждата да емигрираш понякога е равносилна на нуждата да дишаш”.
— El mundo

“Афганистан, обяснен и разкрит на възрастните чрез думите на дете “на ръст колкото коза” – десетгодишно момче, чието желание е да играе с приятелите си на Buzul-bazi (игра, която се играе с кокалче от овче копито) в родното му селце в Афганистан, закътано между Кабул и Кандахар, но което трябва да напусне поради надвисналата от талибаните заплаха. “Имах нужда от някой, който да събере собствената ми история”, казва момчето, на име Енаятолах.
С писателя Фабио Джеда прекарват дни наред в пресъздаване на събитията около едно мъчително пътуване към оцеляването – в пресътворяване на неизказаната момчешка памет. Памет объркана, пълна с празноти – магма от неразказани спомени. Усилието, което правят двамата е да подредят тези спомени, да внесат хронология, да начертаят картата на пътуване, продължило четири години. Докато изживяното и изстраданото добие очертания. Фабио Джеда записва и преписва всички разговори между него и Енаятолах, оформя ги в книга, но без да проявява авторско насилие над детското разказване. Защото това е една детска история.
И по-точно – историята на едно дете, която всеки възрастен трябва да прочете.”
— Corriere della Sera

“В тази драматична история, разведрена от ирония и чувство за хумор, Фабио Джеда е съумял да намери точната мярка: без да изпада в плен на патоса и прекалената състрадателност, той е уловил тона – по детски наивен – и е записал разказа за пътуването на едно дете през Европа в търсене на по-добър живот. В търсене на живот, всъщност.”
— Le Mond des Livres