Удивителна съвременна приказка за чудатостите на паметта и сетивата

ИК Жанет 45 представя

Творците на памет
от Джефри Мур

Превод от английски Невена Дишлиева-Кръстева
Оформление Райчо Станев

„Съчетава проникновеност с мъдрост… Плод на почти необятно въображение.“
— Дейвид Мичъл, автор на Облакът Атлас

„Повечето хора искат да се научат да помнят повече. За Ноел Бурун основната задача, най-обременяващата, беше да се научи да забравя. Не само болезнените моменти в живота, които всички ние предпочитаме да изтрием от паметта си, а всякакви неща. Защото винаги когато Ноел чуеше глас или прочетеше дума, в главата му се образуваха многоцветни форми, служещи за указатели или карти, благодарение на които той запаметяваше с най-големи подробности всяко чувство, настроение, тембър или самите думи от събития, случили се до три десетилетия по-рано.

Ноел можеше да запомни почти всичко, което му подхвърляха лекари и журналисти. Бяха му нужни не повече от две-три секунди размисъл, за да запамети списък от петдесет произволни думи на почти всеки език; можеше да изреди стойността на числото пи до стотния десетичен знак; можеше да запамети тесте разбъркани карти за по-малко от шейсет секунди, осемнайсет тестета – за час, стоцифрено число – след като го чуе веднъж бързо, петстотинцифрено число – за час.

Можеше да прави всичко това, но не искаше. Можеше да рецитира стихотворения, ако го помолят, но никой не го молеше. Всичко останало или го отегчаваше, или го измъчваше и му причиняваше убийствено главоболие. Защо само поезия, питаха доктор Ворта и помощниците му, като предполагаха, че звуковете и ритъмът по някакъв начин усилват паметта. „Защото поезията е зенитът на творческия потенциал“, отвръщаше Ноел. „Нищо не прониква толкова дълбоко в кръвта и душата. Никога не го забравяйте…“

За автора и преводача

Джефри Мур е роден в Монрел и получава образованието си в Университета в Торонто, Сорбоната и Университета в Отава. В момента е преводач на свободна практика и преподавател по превод в Университета в Монреал. Работи за музеи, театри, танцови трупи и филмови фестивали по цял свят.

Първият му роман, Prisoner in a Red-Rose Chain, е писан в продължение на няколко години в Канада, Шотландия, Англия, Унгария и Бали. Удостоен с Commonwealth Writers Prize, 2000.

The Memory Artists (2004) е публикуван в 15 страни по света и получава висока оценка както от критиката, така и от читателите. Романът е удостоен с наградата на Асоциацията на канадските писатели (2005) и е сред финалистите, номинирани за наградите Sunburst (2005), Rogers’ Writers Trust (2004), Hugh MacLennan (2004), WordsWorthy (2004) и пр.

Мур е автор и на романа The Extinction Club (2010). Живее в Монреал и Вал Морин, Квебек.

Невена Дишлиева-Кръстева (1971) е родена в Ботевград. Завършва Българска филология в Софийския университет. Преводач на художествена литература от английски език (Джефри Юдженидис, Мохсин Хамид, Джеф Дайър, Джон Ъпдайк, Зейди Смит, Рана Дасгупта, Дж. Р. Р. Толкин, Джон Ленън).
Живее в София, но само понякога.

Отзиви за книгата

„Роман, който отмества границите на очакванията и дръзва да бъде различен. Творците на памет е едно чудо.“
— Edmonton Journal

„Пример за творчески размах… дълбоко вълнуваща книга. Джефри Мур показва високо майсторство в пресъздаването на човешките характери. Упадъчната престореност на Норвал, липсата на зрялост у Джей Джей и женската колебливост на Самира – всичко е обрисувано с финес.“
— The London Times Literary Supplement

„Лъкатушеща, трагикомична и изключително забавна книга… Творците на памет е сред малкото романи, които съчетават хумор, патос, сатира, любов, приятелство, надежда и цинизъм в едно книжно тяло… Подобно на Животът на Пи, Творците на памет е една от онези истории, които са твърде фантасмагорични, за да бъдат истински, но в същото време са разказани по толкова убедителен начин, че почти им вярваме. Проникновената проза на Джефри Мур оставя читателя без дъх и го кара да се чуди и мае какво точно му се е случило.“
— The Link

„Изкусна… хипнотична книга… четеш и сякаш се потапяш в топла вана, пълна с думи и идеи.“
— The Gazette

„Творците на памет е изключително ерудирана книга, написана с доведена до съвършенство елегантност. Романът е страхотен, пълен с патос и ирония, ексцентричен, сатиричен, трагикомичен и много предизвикателен. Наслада… красота… вдъхновение – какво друго да кажа? Прочетете го.“
— Chatshow Network

„Удивителна съвременна приказка за чудатостите на паметта и сетивата.“
— Edinburgh-festival.com

„Ключовите характеристики на неговата проза са способността му да създава убедителни образи и добре премерената комбинация от топлота, проникновение и разтърсващ хумор.“
— The Independent

„Не се случва често да не мога да отсея документалното от фикцията… Мур използва гения и синестезията на Ноел, за да създаде красиви описания на колоритни герои и неговите преживявания с болната му от Алцхаймер майка, за да пресъздаде агонията от това да наблюдаваш безпомощно бавното угасване на близък човек… Много силна книга.“
— The Lancet

„Много добър пример за заплетен като кръстословица постмодернизъм: игра, която носи наслада; уравнение, чиито неизвестни се попълват с огромно удоволствие. И въпреки това разказът е незабравимо човечен.“
— Scotland on Sunday

„Притежава всички съставки на забавна и изкусителна мистерия… Мур не за първи път демонстрира способността си да рисува героите си с фин почерк.“
— Quill & Quire

„Носителят на Commonwealth Writers Prize за пореден път доказва таланта си… Изкусният и сложен строеж на романа е свидетелство за огромното му въображение.“
— Winnipeg Free Press

„Усетът на Мур към комичното е неоспорим… Странните взаимоотношения между сина, който не забравя, и майката, която не помни, са изпълнени със смях и надежда…“
— Hour