Търсене – думата ключ за „Любов на площада”

Стихосбирката на Владимир ЛевчевЛюбов на площада“ излиза в новата поредица „поезия poesia ποίηση poetry“ на издателство „Скалино“. Първото впечатление при първия прочит е, че тази поетична книга следва една идея и контекстуалните връзки в нея са толкова силни, че на места читателят като че ли губи представа за текста и му остава само усещането за някакво внушение. Затова един прочит не стига.

Стих от Бийтълс и стих от Библията – онова, което води лирическия аз по пътя през времето, сред хората, на среща със себе си. Това може да е първият ключ към разбирането на една дълбока поетично-философска концепция, създавана 35 години (както пише на задната корица).

„Любов на площада“ е заглавието на първото стихотворение, дало и заглавието на книгата. Вероятно написано специално за нея, то не е оставено самòв началото, а е последвано от друго – „Будният“ от далечната 1981-ва година. Двете съставят своеобразна цялост с идеята човек да се разбере със себе си и предполагат, че времето е нищо, но и всичко, че сънят и будността се преплитат в този най-важен наш път – към срещата с душата ни.

Любов
В този първи дял са включени стихотворения, които с повече въображение могат да се нарекат любовни. Но те следват (именно чрез интертекстуалността си иразмес(т)ването на годините – не са хронологично подредени) една философия на това какъв е човек в различното времеи как любовта, в различни нейни смисли, го променя. Учитателя остава впечатлението, че хората сме едновременно едни и същи, но идруги, затова и начинът ни да обичаме е различен.

Ако човек (читателят) обърне внимание на годините, поставени под стихотворенията може да добие представа за едно развитие. С времето лирическият аз става по-лаконичен, по-тих и сякаш по-намерен. В  80-те крещи истерично, апокалиптично и многословно, през 90-те е безкрайно самотен, а днес (в стихотворенията с дата след 2000-та год.) е някак премерено тих и любовта му е помъдряло нежна.

Тази любов е едновременно интимна и всеобхватна. Но тя е и много тъжна, защото Човекът се е изгубил. Човекът живее в едно страшно Отчуждение. Затова Смисълът е вТърсенето. Така Любовта е отиване на среща със себе си ис другия, но може би е пътуване насреща – срещу другия и себе си.Последно в първата част и повеждащо ни към втората част на книгата, е стихотворението от 1994-та, което завършва така:

Свята
свети
самотата ни
Светът е свят

На площада
Един цитат от „Четирите квартета“ на Т.С. Елиът, от „Бънт Нортън“ отваря тази част: „Onlythroughtimetimeisconquered.“ (като този цитат не е даден в преводв бележка под линия, за да не се намесва тук преводачът) ипоетът продължавас особения си подход да размесва времената, а с това да внушава идеята за вечност.

Тук главен герой е протестиращият човек от лятото на 2013, но и този от 1989-та, и няма как читателят да не ги сравни, ако иска да достигне до своето философско тълкувание на случващото се. Но от друга страна такова тълкуване е някак опростено. Защото този протестиращ човек е всъщност търсещият, социализиращият се, намерилият един възможен път към другия Човек.Поезията е жива. Поезията е ритъм, махало, метроном и чук. Поезията не гледа встрани, не се отклонява, тя води направо на площада, без пощада… Поезията без да иска става публицистика. Защото случващото се на човека е по-интересно от случващото се в него и в крайна сметка, полисът е наше деяние, наша гордост и утеха, и грижата за него, разбира се, е неотменно наша. И все пак, все още оставаме сами и самотни във времето, което не тече праволинейно. Внушението отново идва от последното стихотворение, чиято роля е да ни преведе към третата част и съвсем умишлено то няма под себе си дата – „Квартал Надежда“ (рондо).

Бог
Тази трета последна част в книгата е най-кратка и стихотворенията в нея са най-къси, но това е логично. Тук Поетът изследва сложните отношения на Човек с Бог. Тук поставя големите въпроси, които често не намират отговор или пък отговорите са повече от един. Тук времето е спряло (и под творбите често липсва дата). Кой е Смисълът? Защо са ни дадени Паметта и Забравата? И още…? Какво съм Аз? А какво е Бог? Може би Бог „е това,което не знаем.“ и което „трепери вътре в нас“…

Затова „Любов на площада“ е един път между Човек и Другите, едно търсене на другия, в съ-жителството– там, където съществува социумът, и в самотата – там където съществува Бог…

Повече за книгата – Владимир Левчев, „Любов на площада“, С., 2014, изд. „Скалино“ прочетете тук.