„Триада“ от Станчо Пенчев

Станчо Пенчев е написал превъзходни разкази. Той владее думите, умее да описва картини и хора пестеливо, но точно, като гравьор, знае как да усили простата случка до човешка съдба, знае как да придаде на тези съдби ехтяща библейска образност. Знае къде трябва да започне и къде трябва да свърши разказът. Защото разликата между майстора и занаятчията е в това – дали текстът ще заживее втори живот след последната точка в душата на читателя.

Нещо повече, Станчо Пенчев е от рядката порода на тихите майстори. Той не бие тъпана за щяло и нещяло. Но тъкмо трудът на тези майстори населява с домове и уют обиталището на българската литература.

Деян Енев

„Триада“ е книга-път за вътрешните пътеки на човека във времето и пространството, книга-предчувствие за истинската, неоткрита същност на човека, който още „не се познава и се бои да се опознае“, а според една от притчите e „сноп светлина в димен облак“. Тя е и книга-знание – за знанието, което „някога е било като ядка – единно и хранително за душата“…

Спасимира Ебендорф

Станчо Пенчев се ражда в Шумен през 60-те години на миналия век, през един февруарски парад на планетите. Зодиакалният му хороскоп на Водолей определя и либералното му отношение към прозаичните жанрове. Пише с еднаква лекота и безотговорност от фрагменти до романи, тоже притчи. Философското му образование в СУ „Св. Климент Охридски“ не му попречва понякога да се изкушава и от мерена реч. За изтъкване са двата му романа „Късна жена“ (1993) и „Лунен купол“ (2002), в който битуват всякакви словесни форми, също и провиденциализъм. Разказите му са публикувани в периодичния печат, печелили са награди. Последното му прегрешение са приказките, няколко от тях поместени в скромната книжица „Седем приказки“. Името му в енциклопедии няма да откриете, млад е за тях, въпреки че в чужбина проявяват интерес към писанията му и ги превеждат на немски, френски и други индоевропейски езици. Тази е осмата му книга, ако ви се понрави, потърсете и други!

***

В зората на живота си човек няма желания.
Детето пребивава в този свят като
пеперуда. В заника на живота си човек
също няма желания. И детето, и старецът
знаят, че да искаш, означава да губиш.
Лошото е, че другите човешки възрасти
управляват. Запитвали ли сте се какво?
Парите? Не, никой не може да управлява
този кръговрат от груба енергия. Парите
нямат господар. Живота на другите? Но
той, въпреки външните зависимости, е като
черупка от предопределености, която земен
човек не може да счупи. Времето? Тук
всички въздъхват, защото никой не познава
неговите истински закони. Детето и
старецът са щастливи и умиротворени,
понеже умеят да съзерцават света около
себе си. Може би защото усещат
същинския порядък на силите, движещи
мировия механизъм. Този свят не е само
наша представа, а дълбока като лабиринт от
измерения йерархия. Законосъобразие, в
което ние, човеците, най-после ще заемем
съзнателно своето място и ще разберем
безполезността на тщеславните си усилия
да надделеем над собствения си вид.

из „Пчела в пустинята”

Съставител Маргарит Жеков
Художник Иво Рафаилов
Изданието е спечелило конкурс на Министерството на културата
Цена 8,50 лв., 152 стр.
ISBN 978-954-8689-45-8
www.ergobooks.eu