"Теменужки през март" от Сара Джио

"Теменужки през март" от Сара Джио е завладяваща романтична история за почитателките на Сюзън Елизабет Филипс.

Сара Джио е бестселърова авторка на романтични четива, публикувани в над 27 страни и покорили класациите в САЩ, Норвегия, Русия, Полша, Турция. В началото на писателската си кариера тя се опитва да съчетава писането на романи с ангажиментите си като журналист. Автор е на множество статии за "Ню Йорк Таймс", "Мари Клеър", списанието на Опра Уинфри и много други дамски списания и сайтове. Освен това няколко години води две успешни рубрики на "Глемър": за здравословен начин на живот и фитнес и за взаимоотношения. В крайна сметка решава да се посвети на книгите и семейството си. Сара живее в Сиатъл с тримата си синове и в момента е много щастлива, защото освен всичко останало, вярва, че е срещнала мъжа на живота си.

За книгата

По всичко изглежда, че Емили Уилсън е постигнала американската мечта: първият й роман се превръща в бестселър, а скоро след това се омъжва за успял и привлекателен адвокат. Десетина години по-късно обаче тя все още не може да напише втората си книга, а съпругът й я изоставя заради друга жена.

С надежда да излекува разбитото си сърце, Емили заминава на гости при леля си, където като дете е прекарвала летата. Закопняла за свежия океански въздух и аромата на домашна храна, младата жена пристига на остров Бейнбридж. Вместо обаче да намери така жадуваното усамотение, тя попада във вихъра на бурни емоции и дълго пазени тайни. Когато в нощното си шкафче открива дневника на жена на име Естер, младата писателка е завладяна от драматичната й изповед. Емили е твърдо решена да разбули мистерията около съдбата на Естер, защото вярва, че това ще доведе до собственото й емоционално изцеление. Но дали жителите на острова искат тя да се рови в миналото?

Ето и някои от отзивите за книгата:

Любов, история и мистерия… "Теменужки през март" ще ви напомни, че не можем да избягаме от миналото си.
Джоди Пико

Загадката и романтиката ни завладяват в този прекрасен дебют.
Уиминс Дей

Удовлетворяващо съчетание от забулени в мистерия отминали драми и романтика.
Лайбръри Джърнал Дей

Благодарение на любопитната природа на горските теменужки, разцъфнали на острова извън сезона си като предвещание за обещания и прошка, мястото на действие и силните емоции, книгата ще ви държи в плен до последната страница.
РТ Букс

Представяме интервю с авторката, предоставено от издателство "Хермес":

Преди да се отдадеш изцяло на писането и семейството, си изградила успешна журналистическа кариера. Можеш ли да споделиш някой вълнуващ или забавен момент от работата си на журналист?

Много ми беше трудно да се разделя със списание "Глемър" – те бяха страхотни и работата беше прекрасна. Журналистиката беше първата ми любов, но писането на романи е голямата ми любов и последвах сърцето си, когато моментът назря. Трябваше да пиша по две книги годишно и да се грижа за три момчета под шестгодишна възраст! А относно забавните моменти, спомням си, че докато вземах интервю от Гуинет Полтроу по телефона, кърмех едно от децата си.

Вълнуващото действие на първия ти бестселър – "Теменужки през март", се развива на остров Бейнбридж. Имаш ли роднини там? Как ти хрумна идеята за теменужките?

Идеята за теменужките ми хрумна, докато гостувахме на сестра ми за Коледа в Сан Диего. А що се отнася до острова – да, израснах от другата страна на моста на Бейнбридж. Прекарала съм дълги часове безгрижни игри на брега.

В началото на романа Емили – главната героиня, е бестселърова писателка, която се опитва да преодолее изневярата на съпруга си и развода. Доколко това съвпада с твоя живот?

Интересен въпрос, защото аз се разведох с бащата на моите момчета. Емили обаче преминава през труден период във всяко отношение: и кариерата й, и личният й живот са на автопилот. В крайна сметка и двете приключват.

И тя решава да замине. Защо при леля си? Защо Бейнбридж?

Емили се чувства по-близка до леля си, отколкото до майка си, с която имат сложни взаимоотношения. Тя свързва острова със спомените за безметежно и щастливо детство, с усещането за домашен уют и спокойствие. Бурята в сърцето й утихва още щом стъпва на ферибота. Изпитвам подобно умиротворение, когато напусна шумния и забързан живот в Сиатъл и отида за няколко дни на гости на роднините ми в Бейнбридж.

Цветята не само се срещат на кориците на книгите ти, но и играят важна роля в сюжетите. Какво те привлича в тяхната символика?

Обожавам цветята и природата като цяло и подозирам, че тези символи ще се срещат и в бъдещите ми творби. Харесвам посланията, които определени цветя и дървета носят за хората. На мен минзухарите ми напомнят за моите родители, защото те ги засаждаха всяка пролет в градината на дома, в който израснах. Докато сме на тази тема, се замислям да използвам минзухарите като символ в някой от романите си. А и ще се получи прекрасна корица!

Освен за цветя, винаги пишеш за острови или други привлекателни дестинации. Кое е по-важно за теб – мястото на действие или сюжетът?

В повечето случаи най-важен остава сюжетът, а след него се нарежда мястото на действието. Например в романа ми "Бунгалото" част от събитията се развиват на Бора-Бора. Обичам да пътувам, а Париж е едно от любимите ми места. Пътувам и за да се срещам с читатели и последно посетих Русия и Турция по покана на издателите ми.

С излизането на "Теменужки през март" преди няколко години бе поставено началото на успешната ти писателска кариера. Как виждаш себе си след няколко години?

Толкова съм благодарна за кариерата, която успях да изградя, и всяка сутрин скачам от леглото, изгаряйки от нетърпение да разбера какво ми носи поредният ден! Имам планове за бъдещето, които включват да продължа да пиша и да общувам с читателите си. Толкова ми се иска някой от романите ми да оживее на широк екран. Дори вече съм си намислила каква рокля ще облека за червения килим!