Таня Николова – „Поезията е най-най-тайното ми скривалище…“

Таня  Николова е вече утвърдила се като автор на свободни стихове, с не една стихосбирка зад гърба си. Първата е „Толкоз“ (2007), издадена след спечелен конкурс на Министерството на културата за дебютна книга, „Еквилибриум“ (2012), „Калейдоскоп“ (2013), „Непоръчан портрет“ (2014) и „Морз“ (2016). Таня споделя текстовете си главно в Интернет, използвайки различни псевдоними.

Тя разбива стереотипа за твореца – бохем, който е винаги летящ в облаците и никога здраво стъпил на земята. Това си личи още щом човек погледне първите редове на биографията ѝ – завършила е музикална педагогика в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив и счетоводство и контрол в УНСС – София. Била е учител по музика в Ямбол и Стралджа, понастоящем е счетоводител.

Повече за Таня, за стихосбирката ѝ „Непоръчан портрет“ и за фондацията, която основава – от самата нея:

Животът ли е като приказка или приказката е като живота?

Животът е приказка.

Къде се намира поезията в приказката на твоя живот?

На екрана на компютъра ми. Шегувам се! Поезията е най-най-тайното ми скривалище и мястото, в което се откривам. Намирам я когато вдъхновение ми попадне в окото. Тогава само примигвам и съм там! Всичко наоколо се преобразява и, ако имам време, го записвам.

Винаги ли си писала стихотворения?

Не. Винаги съм обичала да чета стихотворения. Започнах да пиша след 30, когато се появи Интернет. Тогава имах компютърен клуб. Четях от сутрин до вечер литературните форуми и един ден се престраших да опитам. Прописах, разбира се, в рима – дъра-бъра два чадъра и т.н.

Упражнявах се много, нямах ден без текст. Сега не бих могла да се изразя в римувана форма, освен може би ако пиша за най-малките. Чак след 7 години „поетични тренировки“ ми дойде наум да правя книжка. Помолих един приятел да избере стихотворения и не че вариантът беше лош, но не се чувствах в кожата си. Тогава направих „Толкоз“– в свободен стих. Дължа публикуването ѝ на хартия на Марин Георгиев, който ме откри в Литернет, писа ми, после стана редактор на книгата и накрая я издаде в „Литературен форум“.

Защо реши да преиздаваш „Непоръчан портрет“?

Не го преиздавам, а сега го издавам. Книгата беше готова още през 2014 г., но никое издателство не прояви интерес към нея и така си и остана в чекмеджето. Издавам го, защото мисля, че се е получила хубава книга с кратки стихотворения. А и защото ми се струва, че на читателите на „Морз“(2016), която е сатирична, би било интересно да видят как е подходил към същия материал редакторът, за да се получи томче с поезия. За първи път композицията в моя книга не е мое дело, а на редактора ми. Петър Чухов подбра, редактира и подреди текстовете в „Непоръчан портрет“. Признателна съм му, затова и публикувам книгата. Капка Кънева направи великолепна корица, така че се надявам „Непоръчан портрет“ да зарадва ценителите.

Кое е по-трудно – да си счетоводител или учител по музика? И какво те накара така коренно да смениш професиите?

По-трудно от това да си учител е само да си майка. Учителствах 10 години в среден и малко в горен курс, изчерпах се емоционално и психически, стига ми. Счетоводството е интересно и пълно с предизвикателства. Откривам много общи неща с музиката, но за щастие, когато го практикувам, около мен е тихо. Хубава професия, стабилна, удържа и уравновесява творческите летежи.

Ще разкажеш ли малко повече на читателите на Кафене.бг за новия ти проект?

За фондация „Емили“ ли?

Да, тя е новият ми проект, новата ми страст и цялото си свободно време съм посветила на нея. Искам да организираме ъндърграунд литературен фестивал в родния ми град Плевен и пленери по изкуствата в Тополовград. Надявам се на много съмишленици, за да можем да помагаме на непопулярни талантливи хора от всички възрасти да се изявят публично с творчеството си. Сега сме в началото, следва още много работа и ще се случи.

Фондация „Емили“ развива и издателска дейност и ще се радвам да има хора, които да ни доверят ръкописите си. На първо време с марката на „Емили“ ще излязат моите книги – неиздаваните „Непоръчан портрет“ и една книга с гротески, която бях публикувала само онлайн, но не е излизала на хартия. По-късно ще преиздадем „Толкоз“, „Еквилибриум“ и „Морз“, както и нови, ако има.

Кой може да участва?

Добре дошли при нас са талантливи хора с предприемачески дух – ще им осигурим поле за действие и творчески експерименти. „Емили“ не е някаква „перачница“ или „хранилка“, пари засега няма, а и да има, не се предвижда да текат разточително в ничии джобове. Каквото си направим сами – това ще е.

Какво друго те вълнува и какво пожелаваш на себе си и на читателите на Кафене.бг?

Друго, което много ме вълнува и очаквам с нетърпение, е предстоящият курс по драматургия в творческата академия на Ирена Иванова „Заешка дупка“ от края на септември. Учебната програма е интересна, преподавателите са големи имена, надявам се да ми бъде и полезно, и приятно. Пожелавам си късмет, вдъхновение, нови приключения и повече от хубавите приказки на живота. Същото желая и на читателите на Кафене.бг!