„Тази нощ я видях“ от Драго Янчар

„Тази нощ я видях“ – Драго Янчар
Превод от словенски език – Людмил Димитров
ISBN – 978-954-9757-88-0
Цена 14,00
Пакетаж – 10 броя.

Романът проследява няколко години от живота на Вероника Зарник, млада жена от богато люблянско семейство, повлечена от вихъра на размирната история, и разказва за нейното тайнствено изчезване. Петима души говорят за нея, за себе си и за неспокойната ситуация в Словения преди и по време на Втората световна война. За времето, погълнало като чудовище не само активните участници в историческите събития, но и хората, живели на ръба на буреносните промени, без да ги разбират напълно – чието желание е било само да живеят. Но „само“ да живееш е илюзия, това е момент, когато в привидно сигурната и идилична атмосфера на един замък в подножието на Алпите не е било възможно да избегнат връхлитащата ги вълна на насилието.
За Вероника разказва някогашният й любовник, офицер от Югославската кралска войска, който през 1945 г. попада във военнопленнически лагер в Палманова; историята продължава нейната майка, чакаща завръщането на дъщеря си в един малък апартамент в люблянско предградие, потънала в спомени и неспокойна в плахите си надежди; за героинята говорят още лекар от немската окупационна войска и прислужницата на семейството; накрая – някогашен партизанин, предизвикал с неясни и противоречиви лични мотиви нощната акция, довела до трагичната съдба на господарите на замъка.

Драго Янчар (Марибор, 1948) е словенски писател, драматург и есеист. Директор е на най-старото книгоиздателство „Словенска матица“. През 1985 г. пътува до САЩ като Фулбрайтов стипендиант за хора на изкуството, а през следващите години специализира в Германия, Австрия и Великобритания. От 2001 г. е редовен член на Словенската академия на науките и изкуствата.
Янчар е най-превежданият словенски писател; негови книги са излизали на английски, френски, немски, руски, италиански, испански, хърватски и много други езици. Често участва в литературни четения и изнася лекции във водещи културни центрове по света. Лауреат е на редица словенски и международни награди.

Автор е на романите:
Трийсет и пет градуса – 1974;
Роб на галера – 1978;
Северното сияние – 1984;
Неприлично предложение – 1993;
Звънтеж в главата – 1998 (бълг. изд. 2003);
Катарина, паунът и йезуитът – 2000;
Градителят – 2006 (бълг. изд. 2011);
Дърво без име – 2008.

Автор е на пиесите:

Дисидентът Арнож и неговите хора – 1982;
Големият брилянтен валс – 1985;
Всички тирани мамелюки имат жалък край – 1986;
Дедал – 1988;
Падението на Клемент – 1988;
В дебнене на Годо – 1888;
Халщат – 1994;
Северното сияние – 2005;
Махалото тиктака тихо – 2008.