„Стъкло, стомана и хартия” – изложба скулптура и рисунка на Христо Харалампиев

Мястото: Галерия „АСТРИ”, ул. „Цар Самуил” 34, София

Дата и час: Откриване: 3 юли 2013, сряда от 19 часа.
                       Изложбата продължава до 23 юли 2013.

Е ли е белег за стойност на художника неуморното търсене?
Или непрестанно търсещият неминуемо израства?
И ако виртуозно си овладял бронза, постигнал си своя си отличителен и разпознаваем стил, кое е това предизвикателство, което кара художника да посяга към нехарактерното нему изразно средство; да пресича утъпкания и благодатен път и да прокарва просеки в непознати местности?
Когато става дума за скулптор от ранга на Христо Харалампиев трябва да сме убедени, че това не е самоцел, не е необходимостта да бъде различен, оригинален. Защото той отдавна го е постигнал. И тогава трябва да се опитаме да достигнем, за разгадаем , да разчетем посланието му; да усетим аналитично или чисто интуитивно магията на творческия процес. И ако това се случи може да бъдем благодарни, че сме били допуснати до извора, могли сме да пием от него, да получим част от силата му.
Без съмнение новата изложба на Харалампиев е концептуална; идеята на автора е намерила пространствения си еквивалент. Тук той за първи път използва стъкло в комбинация със стомана за изграждане на композициите си; точно този материал дава на твореца възможността за обединяването на познатия от други изложби подход на позитив и негатив, характерен за скулптурата му от последните години. В тях, било в метал или керамика, присъстват като отделни обекти позитива на образа и неговия негатив. Стъклото, с неговата ефирност и невинност е позволило обобщаването на формата.
Рисунките, изпълнени в техниката на сухия пастел звучат монументално; като че ли скулпторът е изсякъл от огромни ледени късове нежните и чувствени човешки тела.
Ето какво казва самият скулптор за новата си изложба:
„ Творбите в една изложба са всичко. Едва ли материалите, от които те са създадени са толкова важни, но все пак…
Стъклото. Съратник на светлината, пазител на уюта, услужлив прозорец, през който може да се види света такъв, какъвто е и в същото време, странно пречупен през моралната призма на собствените ни илюзии. Нещо, което ни разделя, но в същото време ни осигурява онази деликатна близост, консумирана единствено чрез споделената духовност. Невидима преграда- алиби за нашата нерешителност, но заедно с това верен помощник на вроденото ни любопитство.
Стоманата. От средство за защита до любима метафора на поетите, тя е далече от благородния метал на спестовниците, но нещо, без което и те не биха оцелели. Твърда и стабилна тя е надеждна опора за всичко, надхвърлящо собствения си физически потенциал.
Хартията. Голямата любов на художника, писателя и всички, изкушени от магическото графично послание. Ласкава и нежна, тя носи върху себе си цялата ни история , желания и неосъществени мечти. От треперещия почерк на първокласника до майсторската рисунка и изящен стих, всичко това превръща нейната територия в последен остров и почти обречена крепост срещу агресивното и, за съжаление, неизбежно настъпление на електронния екран.
Останалото са творбите в изложбата. Едва ли материалите, от които те са създадени са толкова важни, но все пак…”

Христо Харалампиев