Стихотворения от юнското ни "Поетично кафене"

Шапка свалям
Иван Христов

Шапка свалям вам, поети
в поетично кафене,
че си мериме куплети
всеки път, на чашка-две.

И пред всяка поетеса,
щом стиха си тя изпей,
шапка свалям и намествам
пред изящния хорей.

То са рими, то е ритъм,
То красиви са слова
и се радвам, радвам скрито
всеки път, навел глава.

И на Райчо тихо шепна –
себе си да утеша,
с тезата си колко крехка
е човешката душа.

Мисля си, че вместо често
шапката да свалям аз,
ще я хвърля към небето,
ще я тупна тук пред вас,

Та с ръцете си да мога
да посрещам всеки стих
с ръкопляскане до Бога
и поклон, че ви открих.

Шапка свалям
Камелия Аспарухова

Не нося шапки, знаете добре.
Но имам Невидимка на главата.
Не пада, вятърът не я краде.
Личи през лятото, във сламена позлата.

Била ми ставала, отивала, приличала.
Нали ми носи чудеса.
Предавам ги на вас и ви обричам-
в невидимите красота и доброта.

Не виждате, но три пъти я свалям.
Поклон приведен сторвам аз, и тих.
До долу, до земята я поставям,
пред майка, пред училище и стих.

Шапка свалям
Катя Андреева

Крепи се шапката
на трон от ефимерност –
върху идеята, че не зависиш,
чe не желаеш нищо сам за себе си…

Обратното броене е започнало,
но въздухът мени цвета си,
отметнал като кичур вятъра
в затвореният кръг на периферията.

Предвидил ли е доктор Гилотен
това безсмислие да разсъждаваме наужким?
Чия глава е обвинена
сама от себе си във малодушие?

А шапката, скроена като свитък,
/невидимата върху всеки скалп/
на своята загадъчност разчита,
избрала най – висок пиадестал…

Шапка свалям
Валентина Михайлова

Повярвайте,
че шапка свалям
на можещите
по-добре от мен!
Признавам ви,
че шапка свалям на вас –
духовни пратеници –
откриватели,
учители, будители,
на вас – духовни пилигрими!…
Прекланям се пред вашите творения!
И следвам светлия ви път!

А в клетката на завист и съмнения
звезди не светят, трели не звънтят!
01.06.2013 г.

Шапките
Поликсения Ангелова

Лудите шапки разрошват прически,
дето хич не се задържат на мен,
в главата ми завихрят хуморески,
танцувам с тях в някакъв рефрен.

Тъй често стават хвърчила,
летящите чинии конкурират,
приличат на въздушни колела
и често те бодлите събират.

И котетата малки приютяват
във своята прегръдка – ей така,
тез шапки – как не опустяват?,-
намират си белята – без крака.

И бабите излагат често,
умело разрошват фасона сърдит,
косите им да пазят вместо
със вятъра бързо те хукват сами.

Бомбетата също – как чудно стоят,
цилиндрите шарени – като на клоун
и приказки пишат и смешки творят,
а някого даже изпращат в затвора.

Обаче, понякога – много помага
когато присяда ти даже и хапката,
тогава превключваш и викаш със глас –
животът е хубав и дръжте ми шапката.

Вижте още в kafene.bg:
Свалихме шапка пред таланта и артистизма