Стихотворения от Поетично кафене "Утре"

Стихотворения от Поетично кафене на тема "Утре", състояло се на 6 ноември, в кафе-клуб "Влайкова". Повече за срещата прочетете тук.

Утре
от Таки Самуелян

Не мога да живея с утопичен оптимизъм,
че утрешният ден може би ще е щастлив.
Натрупаните ми тревоги ще изчезнат,
неуспехи и провели в живота ще се заличат.

Живея все отложено на кредит,
в жертва някому, за нещо, в пропилени дни.
Заспивам често с жълти захаросани таблетки,
с клишето "Утрините са мъдри, а вечерите – тъжни".

Но утрото не ми донася облекчение.
Тревогите разяждат ума и мислите ми с дни.
Нося ги комплексите, неудачи в самота и хора,
пренасят се сигурно и в инкарния непознат живот.

Вече не ми е нужно очакваното Утре,
постепенно свикнала съм с настоящия си ден.
Утешително си мисля, че не ще има изненади,
че износения ми гръб не ще понесе ударите нови.

От плющенето на житейския камшик,
отдавна не съм вече права като ствол.
Превивам се като гърбушкото от Нотър Дам-а
и не ме вълнува Утре или пък отминалото Вчера.

Свикнала съм с живота си такъв, какъвто е.
Искам със създателя ми споразумение –
да имам повече дни слънчеви, красиви,
да живея спокойно не утре, а днес и ако може – сега!

 * * *
Утре
от Камелия Аспарухова

И ти си като останалите синове,
очакван в сън, рисуван от мечти,
награда след съдбовни боеве,
и с вяра, че ще бъдеш точно ти.

Обиждаха ни. Някои ни отритваха.
Измисляха ни хиляди причини.
И много горделиво си отиваха,
не знаеха, че тебе ще те има.

Не ме болеше, просто си мълчах.
Трениха всяко утре към победата.
Мъжът до мен усмихвайки се, плачеше.
Неосъзнат ми заприличваше на теб.

Уроци трудни, без поуки.
От всяко време скривахме следа.
Един до друг с баща ти я научихме –
пътеката на Бог към любовта.

 * * *
От Денис Олегов

Утринен пробег
между капки дъждовни.
Скално катерене
към нови върхове
през чутовни лавини
и снежни студове.
Дълги разходки
сред пустинни миражи.
Ускорена походка
под бурни градушки.
Утрешен ден.
Отново във ход.
Крачка към дачелеч
духовен възход.

 * * *
За утре
от Рая Вид

Ах, как искам утре
да е много по-добре
от вчера и от днес!
Да огласи смях земята,
войни да няма веч,
птиците да пеят
и слънце пак да грее,
природа чиста да цъфти,
а хората да са добри.
Тогава бих прегърнала
живота и целунала земята,
без страх за теб, за мен,
за щастливите ни дни…

Ах, как искам утре пак
слънце в сърце да се роди,
а хората да се усмихват,
да са богати, да се обичат
и да бъдат по-добри!

Ах, как искам утре
всичко просто да цъфти!

 * * *
Утре
от Рая Вид

"Утре" какво е?
Та то е
вчерашното днес.
А вчера?
Вчера е денят,
когато беше утре
за оня ден,
в който за мен
нямаше нещо
свято, горещо,
но пък беше
за друг вчера
с негова някаква мера.
Тогава?
Какво е вдругиден?
или той просто е –
утре за утрешния ден,
изпълнен с надежда
живот да подрежда,
като бъдеще малко,
като минало жалко,
защото всъщност
го няма туй "утре"!
То си е просто днес
с мечти за здраве,
за любов,
        за любов,
                 за финес.

 * * *
Изгреви, залези
от Валентин Евстатиев

Какво че денят се изнизва?
Нали утре пак ще е тука.
Доволно сърцето почуква
от изгрев до залез до изгрев.

И аз съм безгрижно капризен,
пилея секунди и чувства.
А слънцето леко препуска
от изгрев към залез към изгрев.

От бегли въздишки запален,
пламти хоризонт от надежда.
Но моят живот ме отвежда
от изгрев към залез.

 * * *
Ще те целуна в полунощ
от Валентин Евстатиев

Страх ли е те е, съвършена моя?
Страшно е да бъдеш съвършен.
Мона Лиза е зад десет слоя
кварцово стъкло в един музей.

А пък ти си толкоз немузейна.
Нямаш броня против страхове.
В този свят на възрастни съмнения
приказката в полунощ ще спре.

И тогава ще ти бъде трудно.
Ще се свият белите крила.
Ще се чудиш имаш ли си чудо,
или просто луда си била.

Затова ти пиша тези думи.
Може би светът навън е лош,
ала вярвай този помежду ни.
Аз ще те целуна в полунощ.