Стихотворения от Поетично кафене "Подписано с любов" – I-ва част

Стихотворения от Поетично кафене "Подписано с любов".

Истинска принцеса
от Ина Крейн

Косата ú сърдито побелява.
Пантофката заключена стои.
Но май че вече и не се
надява Принцът да пристигне. И
мълчи.

Мълчи, когато я прострелват
с думи
деца, съпруг, съседи и сестри.
Кръвта изтрива. Никакви
сълзи.
Глава изправя и отново
тръгва.

Не знам къде е този глупав
принц.
На глух и сляп защо ли се
преструва?-
Тя е принцеса и това личи —
душите дребнички от нея се страхуват.

Тя не подозира, че е влюбена
от Ина Крейн

Тя не подозира, че е
влюбена.
Разрешва облаците с
ангелско перо;
Празнува всяко утро като
чудо,
отпива слънце и дарява
рождество.
Полива с милост съхнещи
сърца.
Показва пътя на почти
изгубени.
Тя дори не знае, че е
влюбена —
затова е толкова добра.

Недодписано
от Камелия Аспарухова

„С любов…“
не се подписвам
от години.
Писма не пиша и да чатя
спрях.
Но не защото нещо ме
подмина,
и не защото помъдрях и
остарях.

Под подписите бях нетрайно
трайна,
небрежно бързаща, не
винаги добра.
Не я разбирах тая тайна тайна –
да разбереш навреме
любовта.

Започвах да обичам всяко
нещо – омраза, лошо, своя, чужда
болка.
Открих, че е примамна
тъмнината
и може да се плува на
дълбокото.

Съвсем не знаех колко е
прекрасно –
останалото дето ми се
падаше.
И как на този свят е много
важно –
да си щастлив, защото
продължаваш.

В смирение да случваш, не в
очакване.
„С любов“ да се подписваш
на сърцето.
И после да забравиш как се
пише,
и да се учиш пак, като детето
                                                     
Завръщане

от Нина Кръстева
                                                                       
На брат ми – Кирил
                                               
В началото бе тя –                                                  
България!                                                  
Чудесата  по света                                                  
и неискрени слова                                              
ще заличават, с груба четка,                                                  
образа й…                                                  
Но накрая, отегчен от суетата на деня                                                  
в чуждата страна,                                                  
ще нарисуваш, ти,                                                  
със сърцето си –                                                  
България!
                                               
И преоткрил:                                                  
хармонията  в нейните черти;                                                  
цвета на дните й –                                                  
цвета на топлите очи;                                                  
златото на житните поля –                                                  
златото в нейните коси;                                                  
спокойствието в майчиния скут –                                                  
в скута на зелените й планини,                                                  
ще се завърнеш у дома с една мечта:
да пиеш пак вода
от Извора!      

Бележката                                  
от Нина Кръстева
                        
Мили,                        
Прости ми, че сега, посрещам те така –                        
с бележка върху празна маса.                        
Да домакинствам, явно нямам нагласа.                        
Омръзна ми да тичам – защото те обичам.                        
Обичаш ли ме ти – на ресторант ме заведи!                        
Или пък се хвани, за повече пари,                        
на работа в чужбина! Така ще си почина.                        
И всичко ще е в ред в живота занапред!                       
                         
Подписано: „С любов!”                         
Без послеслов.

Стихотворения от Поетично кафене "Подписано с любов" – II-ра част