Стихотворения в Поетично кафене "Една дума" – I-ва част

На 23 май в кафе-галерия Антракт в София се състоя Поетично кафене на тема "Една дума". Ето някои от стихотворенията.

Живея в бъдеще време
от Мариана Еклесия
част от Поетичния триптих "Космическа еволюция"

Живея в моето време; и не искам да го заменям.
Копая си райска градина на село, и
пак надежди посаждам. Утре слънцето ще изгрее,
ще ми рече: „Радвай се, дете мое!”

Живея си в старата къща на мама.
Нощем щурци ми пеят; сутрин лястовици долитат.
Откакто се помня, все е пролет.
И хлябът на масата все по-сладък.

Щъркели ми даряват деца, дърветата – плодородие.
Да не помисли някой, че с есента остарявам?
В листопад на спомените отдавна не вярвам.
Живея за утре. Все тъй – дишам в бъдеще време.

Кирилска песен
от Мариана Еклесия

Език свещен на нашите деди,
ще заличат ли твоите пътеки?
Вчера в училище родни деца обявиха,
че който пише в интернет с кирилски букви
го считат задръстен.

В това ново езическо летоброене
Лайф е животът ни; медия – вестникът; шок е шамарът.
Мюзик-айдъл, вип брадър, стани богат –
    машинките за илюзии.

Нашите баби по турско са ходили по калдъръм;
носили са вода от геран
и тайно са шили бунтовно знаме.
Сега ходим по „Левски стрийт”,
пазаруваме в „Билла” и „Кауфланд”…
И пестим любовта си – напълно безплатна за всички!

На пазара за книги – Вазов потиснат от Даниел Стийл.
Сценаристите ни на филми – ученици на Холивуд.
Пожарната вие сирени към борса
за стари учебници и мечти,
ала никой не плаче за изпепеляващата духовност.

Двамата братя на буквите – вечна им памет!
Здраво притискат към себе си свитъка и перото.
Гълъби носят вести от пиедестала им
и се чува гласът на апостолите:
„Българи, братя, не бойте се!
Тук е земята на Хан Аспарух
и за децата ви –
       винаги ще я има!

За поезията
от Нина Кръстева

С една дума – красота!
С дву думи – жива вода!
С няколко думи – жива вода, от която пия,
за да утоля жаждата си за красота.

По пътя за жива вода
от Нина Кръстева

Спирам, задъхана
по пътя за жива вода.
Притихвам да пресъхналия
поток от слова,
изчеррпила запаса
от мисли и чувства;
онемяла от жажда
за една магическа дума,
която да улови непокорната истина,
с много лица,
застинала сега
като огромна скала
на пътя ми.

Обикновените думи –
водопад
от изтъркани, лъскави
камъчета,
са безсилни
да я отнесат.

Как да я надскоча, без да я назова?
Всяка изречена дума умира.
Неродената е като жива вода.
Ще замълча –
време да мине.
Истината да изгуби
хипнотизираща сила.
И освободена,
и с мъничко магия
вълшебната дума
да открия.

Какво е щастие?
от Маргарита Дянкова
23 май 2015

Една дума: щастие
Що е това?
Да тичаш
по свежата, росна трева,
огряна от слънцето,
в пролетен ден.
Да си татаникаш,
да бъдеш със мен.
Да късаш глухарчета,
малки звезди –
подарък от мен.
Да е както преди.

Бездомните залези
да приютиш.
Самотните изгреви
да излекуваш.

Една дума: щастие
Що е това?
Да тръгвам при някого,
не бадева.
С готовност за прошка
да бъда приета
и мойто достойнство
да не е отнето.

Да бъда вкъщи, когато вали.
И дори да съм сама, да не не боли.

"Това ли е щастие?" – питате вие.
Да! Щастие във всичко може да се открие.
Не само в парите.
Не само във славата.
Щастието е в прашинката.
И да ви кажа правата,
най-силното щастие,
най-светлият огън
във вас гори и казва:
"Аз искам!", "Аз мога!".

Изкуството
от Димитър Дянков

Сякаш от нищото към нас
изкуството пътува.
А ние гледаме в захлас,
как ни омайва то и ни вълнува.

То е живот и светлина,
и рай за зажаднелите,
утеха свята и храна,
то е борба за смелите…

Изкуството е нашето небе –
и този свят не е тъй тесен:
щом някъде едно дете
го доизмисля в птича песен.

На снимката: Димитър Дянков

Стихотворения част II -ра