Стихотворения в Поетично кафене "Една дума" – II-ра част

На 23 май в кафе-галерия Антракт в София се състоя Поетично кафене на тема "Една дума". Ето втора част от стихотворенията. Първа част вижте тук.

С благодарност
от Калина Алекс
19 декември 2014

Сине мой, аз те моля за прошка
затова, една днес прозрях,
колко често за моите грешки
ти си плащал, а аз те корях.

Всяка майка си мисли, че трябва
да се грижи за свойто дете,
да напътства, да наставлява,
да го учи как да расте.

А детето е тук да обича.
То излъчва любов, светлина.
И когато се учи да срича,
пак знае повече за света.

Не светът, който ти му вменяваш:
свят на власт, подчинение, страх,
а светът, който сам си създаваш,
в който всичко е просто игра.

Колко мъдрост в детете ни има,
как прощава, че яло е бой.
Кол често му благодариме?
Вместо туй му крещим: "Тука стой!"

Сине мой, пак те моля: "Прости ми!"
Ти сега си голям, разбери,
че страхът е подвеждал и мене,
ала този страх ти го разби.

Ти, големят, брат ти, сестра ти,
вие тримата тъй търпеливо
възпитавахме мен и баща ти
да не бъдем себични, страхливи.

Днес научих урок, преподаван
от децата ми. Вече прозрях:
Аз съм тук, за да вземам и давам
обич, радост, наслада, без грях.

Всеки миг осъзнат с благодарност
ще изпълвам от тука натам,
че ми дадохте свят, пълен с благост,
и сега аз обичам и знам.

Нови куплети на стария химн!
В ядно-тъжен аранжимент

По случай 24 май

Вървиш народе уморени,
вървиш към светла бъднина,
но с крачки бавни и смалени
що пак си с вързани крака!

Отвън и вътре е бедата.
Кохорта от лъжци, крадци,
освен краката и крилата
и разумът ти повреди.

Не грее нийде свободата,
просветата е слаба свещ,
отвсякъде плиска ни лъжата,
за нея плащат скъпо днес.

А имахме надежда, вяра
в свети Методи и Кирил,
в безбройната след тях плеяда
с дейци в духовната ни шир.

И можехме да бъдем първи,
във всьо и вся, както е било,
но днес на себе си се сърди.
Водачи нямаш пак. Защо?

За нас в Берлин стена не падна –
живеем си като преди.
Душата за постор е жадна,
а с кич и чалга се гнети.

Историята ни е славна,
не сме с единствен златен век.
Днес стъпката ни стана бавна,
юмрукът ни пък – слаб и мек.

А бляскав беше хоризонтът,
но с облак тъмен беше скрит.
Жесток отново става фронтът –
Народе! Чакаме ритник!

Пред нас се вижда пътят прави –
цветя и песни греят там.
Но трябват хора с висши нрави,
пред нас да тръгнат с чест и плам.

Но нека Бог те благославя!
Деди оставиха завет,
що тебе строго задължава,
да крачиш смело все напред.

Дано отново с Боа помощ
о, мой сирот и сляп народ,
падението да възмогнеш
и стъпиш в нов по-светъл брод.