Стела Даскалова: Да научим на щастие първо себе си, а след това – децата си

Визитка: Стела Даскалова е автор на бестселърите „Всичко започва от детството”, която вече има 5 продадени тиража  и „Какво се случва с любовта?”

Със Стела се познаваме отдавна, и като майки и жени, имаме много общи теми за разговор. В това интервю я разпитвам за новата й книга "Всяко дете е герой" ("Сиела", 2015).

Книгата ти „Всяко дете е герой” е своеобразно продължение на предишната „Всичко започва от детството”. Смяташ ли, че има вакуум в семейните традиции на възпитание на децата в България?

Повечето деца по света страдат и се страхуват от отношението на възрастните към тях. В България  все повече родители избират принципите на демократичното и хуманно възпитание, което много ме радва. И все пак, в обществото ни все още има много заблуди и предразсъдъци по отношение на възпитанието. Около 60% от българите все още смятат, че наказанията и шамарите са родителско задължение. И въпреки, че в душата си чувстват, че това не е верният път, продължават да мачкат достойството на децата си, следвайки стари негативни модели на възпитание, на които са били жертва самите те.

Всеки път, когато родител ми пише, че е преосмислил убежденията си, че е овладял агресията си и е престанал да бие и наказва детето си благодарение на книгите ми, се чувствам безкрайно щастлива. И с още по-голямо вдъхновение продължавам да работя за тази кауза.

Как да научим детето да преодолява страховете си, ако самите ние не сме победили нашите собствени страхове?

Много добър въпрос, който всъщност ни подсказва отговора. Мисията на децата ни е да ни подтикват към развитие, да ни мотивират да се приближаваме до най-добрата си версия. За да научим децата си на щастие, е нужно първо да научим себе си. Преодоляването на страховете означава отключване, скок в личностното ни развитие. Защото страховете са граници, които не ни позволяват да реализираме истинския си потенциал. Същото важи и за децата ни.

Страхливите родители предават страховете си на децата, с което блокират развитието им в тесни граници. Първата стъпка към решението на този проблем е осъзнаването му. Колкото повече работим за личностното си развитие, толкова по-силни ще се чувстваме и страховете ще намаляват.

Къде е границата между „разглезването” на детето и възпитаването на герой? Как да изградим висока самооценка у детето си, без да то да бъде високомерно, егоистично и нахално?

Разликата между разглезените и осъзнатите деца е проекция на разликата между техните родители. Капризните деца имат неуверени, неосъзнати родители, които не умеят да отстояват граници, често не знаят как да постъпят в трудни ситуации. Капризите на детето са тест за вътрешната сила на родителя. Родителите, които са напреднали в личностното си развитие, излъчват сила и не са податливи на детските манипулации. Можете да познаете родителят–силна личност по спокойствието, чувството за хумор, великодушието. Агресивните родители всъщност са слаби и объркани.    

Високата самооценка не е причина за високомерие, нахалство или егоизъм. Тези негативни черти от характера са белег  по-скоро за липсващи ценностна система и духовна(емоционална) интелигентност. Родителите често се ядосват на някои качества у децата си, но всъщност в повечето случаи децата са ги заучили от самите тях. Затова често казвам, че децата са като наши огледала – в тях можем да видим и хубавите, и не толкова добрите черти от характера си.

За кого е книгата „Всяко дете е герой”? Надяваш ли се освен родители, към нея да посегнат баби, дядовци, и учители?

Да. Много се надявам, защото всички те  в различна степен имат отговорната мисия да формират представата на детето за  себе си и света. В последно време често чувам оплаквания на учители, че децата не ги уважават достатъчно, че професията „учител” не се възприема като престижна и значима в обществото. Мисля, че всичко зависи от личността на учителя. Отношението на децата към учителя винаги е следствие на отношението на учителя към децата и на учителя към самия себе си. Духовно израсналият учител винаги е уважаван от децата, защото излъчва специална енергия. Духовно израсналият учител се чувства достатъчно значим в обществото, защото неговият критерий за престиж е различен.

Мислиш ли, че в училищата за бременни трябва да се говори освен за грижите за бебето и за възпитанието на детето?

Разбира се. Важно е отношението към детето още от първия ден от живота му. Детето формира представата си за живота и хората още от най-ранно детство. В този смисъл възпитанието на детето започва още от раждането. Моите наблюдения са, че все още фокусът на повечето родители е по-скоро към физическото развитие и по-малко към духовното, което би трябвало да се промени.

И накрая един актуален въпрос – за агресията в децата ни. Откъде се появява и как можем да я избегнем?

Всяко дете се ражда добро. Агресията се заучава. Агресивните  деца са били жертва на нечия агресия. Все още има много родители, които смятат, че напляскването е безобидно и дори необходимо, че наказването в ъгъла е възпитателно, без да си дават сметка, че по този начин унижават детето си. Унижаваното дете е склонно към агресия. Гневът е естествена реакция от унижението. Гневът се натрупва с времето и рано или късно ще се прояви по някакъв начин – към децата в училище, към родителите или пък ще се трансформира в автоагресия. Всички разрушителни зависимости са проява на автоагресия.    
  
Агресивните деца имат нужда от помощ, а не от наказания и още агресия. Имат нужда от подкрепящ възрастен, който да им помогне да се освободят от гнева си и да се върнат към естествената си хармония. Затова когато дете прояви агресия, най-важното е да се говори с него, да се почувства разбрано, а не осъждано и обвинявано.

В моята практика на семеен консултант проблемите на агресивните деца винаги се решават, ако родителите коригират подхода си към тях. Колкото по-рано родителите осъзнаят тази закономерност, толкова по- лесен и хармоничен ще бъде животът им.

Твоята майка е професор педагог, преподавател с дългогодишна практика, спомняш ли си кои са били най-ценните и съвети към теб от детството ти?

Благодарна съм на майка ми, че винаги ми е внушавала, че съм здрава, умна и силна, никога не ме е наказвала, не ми е налагала мнението си. Баща ми също е професор педагог – с него доста съм спорила по много въпроси, но пък той е човекът, който ме е провокирал да мисля, да отстоявам мнението си. Ако трябва да опиша родителите си с една дума, тя ще е щедрост. Благодарна съм им, че са ме научили на щедрост. Надявам се, че съм успяла да предам това така ценно качество и на децата си. 

Вижте още:
Стела Даскалова и нейните синтезирани рецепти за любов