Станислав Грозданов: Всеки от героите в “Забранена любов” започва да става част от теб

Станислав Грозданов е един от сценаристите на българския сериал “Забранена любов”. Завършил е класическата гимназия в София, а след това – журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”.

Защо в момента не се излъчва сериалът “Забранена любов”?
Това е решение на ръководството на Нова телевизия. Но идеята е, че сериалът ще продължи да се излъчва и тази година. Надявам се, да бъде скоро.

Но екипът продължава да работи.
Да. Екипът продължава да пише сцени. Продължаваме и да снимаме. В момента дори снимат долу (провеждаме интервюто в една от стаите на сценаристите, б.а.). Всеки ден снимаме по 20 сцени.

Ти как попадна в екипа?
През 2007 година бях на море. Тогава ми се обади един приятел и ми каза за конкурса за сценаристи. В продължение на 4-5 месеца минах през кастинги, интервюта и така попаднах в екипа.

Разкажи нещо повече за сериала!
Най-интересното, което мога да кажа, е, че за първи път в България се прави нещо подобно. И преди са правени опити за сериали, но за серийна драма нито един от тях досега не е бил сполучлив. Схемата на работата ни е по образец, който ни е даден от “Фриментъл”. Но сюжетът на сериала е тотално наш. Няма никакви заемки.
“Забранена любов” се снима нявсякъде – и в София, и в покрайнините, и в други градове. Сценаристите имаме пълната свобода да избираме локациите. Ако искаме планина, море, дори и Венеция – няма проблем за това. Екипът е много доволен, че ни е дадена почти цялата свобода, която искаме. Единственото ни ограничение е, че всяка серия е с продължителност 25 минути и повечето от хората, които са гледали “Забранена любов”, казват, че е супер кратък.

Какво е специфичното в твоята работа?
Специфичното е, че това, което напишеш, трябва, след като го прочетеш, да ти харесва. Всички сцени, които сме написали, идват от нас и всеки е оставил нещо свое. Дори в началото да са ти били чужди героите или сюжетът, ти абсолютно започваш да мислиш като тях и всеки един герой започва да става част от теб, независимо колко различен е той. Т.е. няма чужди ситуации, независимо дали аз самият бих попаднал в такава ситуация, или не. Идеята е, че всеки от сценаристите се поставя на мястото на своите герои, на ситуациите и това прави работата ултра интересна.

Как се вдъхновяваш?
Вдъхновението идва – като прочета историята, предишния, следващия епизод. Не бих казал, че то идва от нещо специално. Тъй като, когато отиваш на работа – си в едно настроение, като разговаряш с колегите – в друго, а като седнеш да пишеш, попадаш в един свят, колкото и клиширано да звучи – ти просто влизаш в историята. Трябват ми една-две минути, за да се поддам на вълната и да започна да пиша. Ако има нещо, което не ми харесва, почвам отначало. Няма муза, която да те тегли. Всяка сцена просто те грабва, защото историята, която сме написали,   лично за мен е много интересна. Няма сцена, която да е излишна и затова всяка сцена те провокира сама по себе си.

Кое ти е най-трудно в работата?
Дали това, което имам предвид, което усещам и съм написал, другите след мен – режисьори, актьори и колегите от екипа, ще го харесат. Защото за мен мнението на всички е супер важно. И най-трудното в работата ми е да свикна с мисълта, че нещо, което съм написал, може би не е толкова добро, колкото си мисля.

Как се справяш с разногласията в екипа?
Разногласия няма. Има различни мнения по това как да върви историята, как да се случва някаква сцена, дали е правилно започната и т.н. Много е хубаво, че сме се събрали хора, които се разбираме един друг и ценим мнението си. И ако примерно ти не си започнал една сцена правилно, или когато героят понякога не звучи точно, както се изисква от сцената, се събираме, обсъждаме, допълваме се с идеи. Разногласията в нашия екип са най-вече в колко часа да отидем да обядваме, като си тръгваме вечер – да хванем трамвай или такси и т.н.

Кой от героите, които участват в сериала, те е впечатлил най-много?
Предполагам, подозираш, че няма да ти кажа точно име. Мен ме впечатли едно единствено нещо – че от тези хора, които измислихме, избрахме актьори, някои от които много приличат на героите си. Като че ли ролята е написана точно за този човек. Наистина всички актьори си попаднаха на мястото. За мен няма слаб актьор и слабо изиграна сцена. Абсолютно стоя зад думите си. Ако някоя сцена е малко по-скучна, това е единствено заради сценаристите, не заради актьорите или режисьорите. Защото на седмица пишем и се снимат по 100 – 120 сцени. Но, слава Богу, трябва да призная, че скучните сцени са ужасяващо малко.

Как се приема филмът у нас?
По два начина. Има хора, които са станали вече заклети фенове на “Забранена любов”. Има и такива, които никога на са го гледали и няма да го гледат, защото са с едно стереотипно мислене. Т.е. – в България не се прави кино, не се правят филми, каквото и да излезе, няма да го гледам, защото е българско. Признавам, че допреди време и аз мислех по същия начин. Значи хората, които не харесват филма, са такива, които не са го гледали.

Доволен ли си от това, което виждаш на екрана?
Да. Доволен дори не е точната дума. На мен ми е интересно да го гледам. Дори – като знам за какво става въпрос.

Ти какво разбираш под забранена любов?
Според мен любовта може да бъде забранена единствено тогава, когато ти самият си я забраниш. А, когато ти си забраниш нещо, значи ужасно много го искаш.

Интересуваш ли се какво пишат филмовите критици за “Забранена любов”?
Не чета филмови критици, защото не чета вестници. Интересувам се от мнението на хората, които гледат сериала. За мен най-големият критик е примерно някой приятел, който, като срещна случайно на улицата, ми каже: ”А, бе, човек, това е супер! Направили сте нещо, което никой не очакваше, че може да стане в България”. За мен това е критикът.

Какво е мнението ти за съвременното българско кино?
По едно време спрях да гледам българско кино, защото тотално се разочаровах, наистина. Но това е тема за много дълъг разговор. Единственият филм, който ми е харесал в последните няколко години, е “Георги и пеперудите”. Това е най-естественият български филм, който съм гледал в последните десет години. Той е сниман за удоволствие, а не – за да прави впечатление. Признавам, че не съм гледал някои от последните български филми.

Преди време работеше като асистент-режисьор в предаването на БНТ “Трето полувреме”. Сега изкушаваш ли се от режисурата?
Изкушавам се от режисурата. Работата ми в БНТ нямаше нищо общо с това, което аз искам да правя. Изкушавам се да снимам филм.

За какво мечтаеш?
Аз вече не мечтая. Мечтаех преди. Сега по-скоро искам да пиша.

Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
Пожелавам им да имат щастието да гледат български филми, които да не ги изключват след първата минута. Защото през последните двайсет години хубавите наши филми се броят на пръстите на едната ми ръка.