„Смях в тъмното“ от Владимир Набоков

Очаквайте на 8 юли 2013 г. „Смях в тъмното“ (превод на Гергана Георгиева, цена: 12 лв., 168 стр.) от неподражаемия прозаик, поет, драматург и литературен критик Владимир Набоков!

Още първите изречения на този жесток шедьовър се опитват да подскажат развръзката, но читателят така или иначе остава изненадан от виртуозния финал. Сцена на историята е Берлин, а централният персонаж се казва Албинус. Макар да е едновременно състоятелен, почтен и щастлив, той решава да напусне съпругата си, заради по-млада любовница. Само че стечението на обстоятелствата не възнаграждава дързостта му. „Смях в тъмното“ запознава читателите с любопитни техники на литературната игра или играта на литература, които авторът развива в следващите си произведения.

Владимир Набоков (1899 -1977) е роден в Санкт Петербург, завършва Кеймбридж през 1922 г., а през 1940 г. емигрира със семейството си в САЩ. Той е гениален стилист, ерудит, литературен експериментатор и космополитна фигура с разностранни интереси. Прозата му респектира с изобилие на творчески инвенции и необозрима психологическа и философска дълбочина. През 2012 г. „Колибри“ издаде пародийния роман „Прозрачни неща“ – многопластов разказ, изтъкан от сънища, спомени и невнятни усещания.

Книгата

Имало едно време в Берлин, Германия, един човек на име Албинус. Той бил богат, почтен, щастлив. Един ден напуснал жена си заради млада любовница. Обичал, не бил обичан и животът му завършил злополучно.
Още първите изречения на „Смях в тъмното“ опитват да подскажат развръзката, но читателят не може да бъде докрай подготвен за театралния шамар на последната страница. Романът е написан първоначално на руски през 1932–1933 г. под заглавието „Камера обскура“ и е претворен на английски от самия Набоков през 1938 г. заради недоволството му от качеството на превода на първото англоезично издание, излязло през 1936 г. Оттам идват и двете заглавия, с които романът е известен. „Смях в тъмното“ ни запознава с нови страни от литературата игра и играта на литература, които Набоков тепърва ще развие в следващите си книги.
Камера обскура е далечна предшественица на фотоапарата и на прожекционния апарат – леща, с чиято помощ се възпроизвеждат изображения на сенки. Оттук и раздвоеността на текста между фотографското улавяне на мигове, кинематографичното представяне на отделни сцени (романът е филмиран от Тони Ричардсън) и кулминацията на финалните сценични инструкции. Представлението се играе между тези корици, в тъмното – заповядай, читателю: вратата е отворена!
„Смях в тъмното“ е жесток малък шедьовър, една от онези книги… от които нищо не може да се отнеме и към които нищо не може да се добави, без да се нанесат щети.
The London Times Literary Supplement

Авторът

Владимир Владимирович Набоков, прозаик, поет, драматург и литературен критик е роден на 22/23 април 1899 г. в Санкт Петербург в знатно и богато семейство. В наситената със събития 1917 г. неговият баща за кратко е министър в правителството на Керенски, а когато на власт идват болшевиките, Набокови са принудени да емигрират. През 1919 г. Владимир Владимирович постъпва в университета в Кеймбридж и го завършва през 1922 г. През март същата година в Берлин, по време на покушение на водача на партията на кадетите Павел Милюков, загива бащата на Набоков, прикрил Милюков от куршум на монархист. 20-те и 30-те години прекарва в Берлин, после бяга в Париж с жена си, еврейката Вера Слоним и сина им Дмитри, а през 1940 г. се местят в САЩ. 
Публикува множество романи, сред които на най-голяма известност се радват „Покана за екзекуция“, „Машенка“, „Защита Лужин“ от написаните на руски език, а от създадените на английски – „Лолита“, „Знак за незаконороденост“, „Пнин“ и мемоарната книга „Памет, говори“ (позната на български като „Други брегове“). Превежда на английски език „Евгений Онегин“ и „Герой на нашето време“. През 1961 г. се установява с жена си в Швейцария.
Владимир Набоков умира на 2 юли 1977 г. на 78-годишна възраст в Лозана.