Синята смокиня до най-синьото море

Две стихотворения от Донка Чолакова, представени на "Поетично кафене" на тема "Лято".

Синята смокиня

Ще се превърна някой ден в смокиня,
отрупана със сини плодове
и ще забравиш шведки и рускини,
приседнеш ли под клоните с кафе.

И за кафето ще забравиш също,
послушаш ли листата как се смеят,
когато закачливо те прегръщат,
а вятърът танцува гол на кея.

В изпечен морски вълк ще се превърнеш,
щом синята смокиня те целуне.
По стъпките на лятото ще тръгнеш
забравил и море, и шхуна.

Най-синьото море

Прегърна ме най-синьото море,
най-синьото, най-страстното, най-нежно.
Невярващо се питах: Откъде
дойде при мен това море вълшебно?

На синьото море са доверих,
прегърнах нежно сините вълни.
И изненадващо за мен открих –
най-синьото море е в твоите очи.

Вижте още:
Поезия с вкус на лято