Село Гела – място за надсвирване с гайди

Всяко лято в село Гела се провежда Националното надсвирване с гайди. За това събитие тази година са подадени 30 заявки за участие. Петото такова мероприятие определено привлича вниманието не само българите с желание да запазят част от културния си живот, но и чужденци – двама участници – австралиец и японец, са участвали през миналата година и ще участват и тази.

Гела
(изговаря се Гела`, до 1900 г. е било към село Широка лъка) е село в Южна България, и по-точно – в сърцето на Родопите, в Переликския дял на планината. Наблизо са хижа Ледницата, както и пещерата Ледницата. Най-близките села са Солища (на 9 км разстояние) и Стикъл.

Основаването на селото се губи в древността, но се знае, че е основано от траките. Има две основни легенди, свързани с историята на местността и селото. Първата е, че това е родното място на Орфей. Също така се счита, че в пътуването си към подземния свят на Хадес, за да спаси Евридика, той е влязъл всъщност в близката пещера Дяволско гърло.

Втората легенда е свързана с края на Второто българско царство. Тя гласи, че след заточението си в Бачковския манастир, патриарх Евтимий е бил погребан на скришно място в местния манастир. Той е опожарен през 17 век и е сринат със земята. В началото на 20 век местните хора решават да построят църква на мястото на манастира и попадат на гроб, в който е погребан глава на православна църква – в седнала поза, със скиптър във формата на две змийски глави и златна огърлица. Старите хора казват, че родителите им са виждали скиптъра преди да изчезне. Разкопките до църквата показват наистина гроб, в който може да се седи, но празен. Твърдението, че това е патриарх Евтимий, произтича от факта, че последният български патриарх не е погребан на мястото на заточението си, което е едва на 20 километра от Гела. А личността, намерена в гроба, според местните, е носела отличителните знаци на патриарсите.

В Гела живее Дафо Трендафилов, известен още като бай Дафо – невероятен майстор-гайдар, благодарение на когото са построили музикалното училище в Широка лъка. Свирил е на Тодор Живков и на членовете на Политбюро. Тато разрешил да се построи училище, за да се изучава любимата му каба гайда. Днес той е член на журито за Националното надсвирване с гайди.

Друг известен човек от селото е кметицата Калинка Драганова (1950-2006), която се прочува през лятото на 2004 г. с това, че не допуска английски туристи в селото. Причината е, че по-рано британското посолство отказва да издаде визи за Великобритания на членовете на местния фолклорен ансамбъл. След този протест на музикантите им са издадени визи и те участват на международния фестивал в Лангулен, Уелс.