Светлозар Желев за панаира на книгата в Москва

Директорът Книгоиздаване в издателство “Сиела” Светлозар Желев сподели впечатленията си след посещението му на 20 -тия международен панаир на книгата в Москва, който се проведе между 5 и 10 – ти септември:

"Това е най-голямото събитие за книги в Русия. То се проведе в един изключително красив изложбен център ВДНХ (Вьставка Достижения Нородного Хозяйства), уникално място, с прекрасни паркове, градини, много млади хора, които карат ролери, павилиони в които се продават всяакви неща. Има страшно много изложби. Изложението има 76 палати. Не знам в света да има изложение с толкова много палати. Дори Франкфуртския панаир, който е един от най-големите мисля че няма и 20. Става въпрос за 76 палати с огромна площ – разстоянието от входа до палатата е 2 км.

Панаирът се провежда всяка година, от 20 години насам в Москва. Той събира всички най-големи руски издателства, както и много издателства от чужбина и национални щандове. За огромна наша радост, за първи път от много години, може би повече от 20, България имаше щанд на панаира на книгата в Москва. Това беше благодарение на помощта на Агенцията за малки и средни предприятия, която подпомогна финансово изграждането на този щанд. За първи път, от тази година агенцията подпомага няколко от най-големите изложения, подпомага нашата асоциация “Книга” да има щанд на панаирите в Солун, Лайпциг, Болоня, сега в Москва и през октомври във Франкфурт. За първи път от тази година българската държава подпомага българското книгоиздаване, чрез финансовата помощ за участие на панаирите на книгата. Много е недостатъчно, но все пак е едно добро начало. Панаирът беше в две огромни палати. Допълнително към него имаше външна сцена, няколко външни съоръжения, в които се помещаваха около 500 издателства. Беше нещо наистина грандиозно. С колегите ми бяхме потресени от креативността и идеята, с която бяха направени щандовете на най-големите издателства като “Ексмо”, “Дрофа”, “Вече”, “Белий город”. Не съм виждал такива издателства дори на международни панаири, направени са изключително оригинално.  Самият панаир протичаше като шоу. На щандовете имаше постоянно среща с писатели, буквално на всеки час. През цялото време, от сутринта до вечерта, имаше водещ, който подгряваше публиката, който водеше интервютата, разговорите с авторите, с читателите и т.н. Панаирът беше един грандиозен спектакъл.

Много съм впечатлен от кеативността на издателите и на художниците, които работят в Русия. Такъв стил и изящество на корицата не съм виждал никъде. Уникално красиво оформление на книгите, забележителен начин на издаване – излизат основно с твърда подвързия. Нивото там е много по-високо, в сравнение с това в България. Малки държави като Сърбия, Унгария, Словения или Словакия ползват много сериозна памощ от държавата, в която културата и в частност литературата са държавен приоритет и се ползват от всякакви данъчни облекчения, дифиренцирана вставка на ДДС или нулева вставка. Отделно те имат голямо количество работещи национални центрове на книгата, които постоянно финансират преводи на словенски, унгарски и сръбски автори за да може тези малки литератури да излязат навън. Това е големият проблем на една малка литература, един малък език, че ако държавата не подпомага тази литература в един момент тя ще изчезне. Вече има много българи, които пишат на английски, немски или френски език.

Изложението ВДНХ се намира доста далеч от центъра на Москва, на около 1ч.30 мин. време път. За да стигнеш до там трябва да използваш много превозни средства. След това имаш още 30 мин. пеша от входа до павилиона, където се плащат 120 рубли за вход (8 лв.), влизаш вътре и си купуваш книги на корична цена. По този начин е и в Сърбия, където панаирите са и базари за продажба на книги. В България се правят отстъпки в цените на книгите за да могат читателите да си купят по-голямо количество.

На панаира могат да се видят абсолютно всякакви книги. Най-големите издателства показват основно новата си продукция, защото те имат повече от 10 хиляди заглавия. Те издават по хиляда нови заглавия годишно. Представянето пред тях е като пърформанс, постоянни срещи с автори, раздаване на автографи. За панаира се бяха струпали на пет каси огромни опашки от по 400-500 души на всяка опашка, ревяха за да могат да си платят билета и да влязат на панаира. В България посещаемостта е около 15 хиляди души. Там е твърдо над 300-400 хиляди души. Посещаемостта на панаира в Белград е приблизително 500 хиляди души за пет дни.

Има ужасно много библиофилски издания, които са много скъпи. Отношението към книгата е такова като към ювелирно произведение, към произведение на изкството.  Големи висоти е достигнало това изкуство. Видях книги, които струваха 50 хиляди рубли (3 хиляди лева). Излизат по 55 тираж. Имаше и доста по-скъпи 180 хиляди рубли (10 хиляди лева), които бяха изработени със сребро, със скъпоценни камъни, с кожа. Уникални издания. Имаше около 50 издателства, които се занимаваха само с такива неща. Другото, което ми направи изключително силно впеатление са Националните щандове, които бяха прекрасни – имаше щандове на Полша, на Словакия, на Турция, на държавите от ОНД (Беларус, Украйна, Казакстан), на Сърбия, на Македония. За огромна наша радост имаше и на България. Ако ние като издатели не успеем да се организираме не е изключено другата година да нямаме щанд.

На нашият щанд за съжаление имаше много малко книги на руски. В последните години се получи едно раздалечаване между българския и руския книжен пазар. Много години българските автори бяха познати, превеждани, издавани в Русия. Там бяха изключително популярни писатели като Любен Дилов, Богомил Райнов, бъларската класика (Христо Ботев). Хората се интересуваха от класическата и от съвременната българска литература на руски език. Ще направим всичко възможно това да се промени понеже нямаше нито една книга от българската художествена литература преведена на руски език. Все пак ние представяхме българската класика и съвременната българска литература, отделно имаше исторически книги, книги по българските традиции, български приказки, някои документални книги по история на България, няколко енциклопедии. Целта беше да представим по някакъв начин достиженията в българската литература, да се покаже какво е нивото ни. Имаше много хора, които се радваха че България има щанд. От съвременната българска литература се интересуваха хора, които говорят български, които са завършили МГУ (Московский Гоударствений Университет). Те имат институт по славянознание, където се изучава български език.

Много хора си спомнят с тъга, че някога е имало огромна книжарница “Дружба”, в която са се продавали книги от различните братски държави в СССР. Усеща се топлотата и близоста между двата народа. Мисля че Русия е един изключителен пазар и българската съвременна литература трябва да излезе на него и да намери своето място. Руската литература е изключително богата, но тук в България познаваме едва 1/1000 от нея. Тук излизат основно  киминални романи, жанрови романи, които са популярни за Русия. Ние не познаваме сериозната съвременна руска литература. Те имат изключителни писатели и поети, които ние в България не познаваме, защото ние като издатели не превеждаме. Наша е вината, че нямаме убедеността че нещо такова би вървяло в България. Аз обещавам, че издателство “Сиела” ще направи една сериозна поредица от съвременни руски автори, които да издадем в България. Целта е българският читател да се запознае със съвременните течения и новите автори в Русия."

Сподели в: