Размисли на Педро Алмодовар за актьорите в новият му филм "Свалки в облаците"

ЗА АКТЬОРИТЕ
портрети на (част от) актьорите и къде биха могли да бъдат/да стигнат те

Мигел Анхел Силвестре (младоженеца) е звяр, който си търси укротител. Звяр в пълния смисъл на думата. Той е много талантлив, но бяга от клишетата. Виждам портрета му закачен на стените в гаража на гей-монтьори, но си го представям най-вече в рисковани роли, дело на луди режисьори. Би бил идеалният Джо Далесандро, от фабриката Уархол. В неговия живот виждам два ясни пътя: единият го води към Италия, а другият към Марлон Брандо. Ако намери своята Елия Казан, ще бъде идеалният актьор за ролята на Брандо в „Законът на мълчанието“, дори да е по-възрастен и да е страдал малко повече, пак би ни разчувствал, също както отчаяният Брандо в „Последно танго в Париж“. А ако пък реши да облече една изпотена тениска, веднага би се превърнал в Ковалски от „Трамвай желание“. Не си го представям дебел, когато остарее, както стана с Брандо, например. Неореалистични комедии с роли на зидари, шофьори на автобуси, рибари, продавачи в магазини, или пък собственик на италиански ресторант, в който той прави всеки ден пастата сам. Той е от печените мъже, очарователните, приятел на приятелите си. Мигел е от хората, които се грижат за многолюдни семейства. И въпреки че е примерен съпруг, понякога обича да кръшка на жена си с някоя скандинавка, която се е влюбила в него до уши. От друга страна, изобщо не изключвам варианта да отиде на фестивала в Сан Ремо и да стане втори, въпреки че за местната преса ще е най-големият победител. Като певец, Мигел Анхел е нещо средно между Адриано Челентано и Ерос Рамацоти – комбинация, гарантираща успех. Колкото до „дивашките“ роли, които също много му отиват, би бил идеален за третата част на „Лошият лейтанант“. Аз дадох идеята, нека сега Матео Гароне да я доразвие. /Гомора/

Хавиер Камара (Хосера) е много надарен актьор. Притежава невероятна техника, която изобщо не се набива на очи. Актьор в пълния смисъл на думата, един от големите и ще стане още по-велик след още трийсетина години. Хавиер би бил прекрасен съпруг, който жена му или партньорът му изоставят. Би бил и прекрасен баща, говоря за филмите и за ролите, които още не е изиграл. Може да влезе в ролята на всеки един персонаж, жанр и вид кино. Би бил чудесен актьор в по-артистичното кино и би изпъкнал много в големи индустриални проекти. Каквото и да си говорим, той е наследникът на Лопес Васкес. Може да се прави с най-голямата клоунада заедно с Кармен Мачи или Кандела Пеня /две велики актриси на испанското кино/ или да развие точно противоположния тон в интимни филми, където да даде живот на самотни и чувствителни мъже, които осъзнават хаоса на живота, страдат, говорят тихо, изпълнени са с кариеристки мечти или пък са много сърдечни, или завистливи, вълци, облечени в овчи кожи. Виждам го до Чехов, Хардиел Понсела и Едуардо де Филипо. В „Кабаре“ би бил идеалната Сали Болс. Повтарям, той е един от големите и един от нашите. Истински испански актьор.

Карлос Аресес (Фахас) е идеален за роли във филми на ужасите, филми с вампири, зомбита, извънземни, евтина научна фантастика, езотеризъм, шпионажи, всички филми, които представляват смахнатото въображение на някой побъркан режисьор. Всички тези жанрове биха били идеалното училище, което да му даде опит, докато не му се обади Тарантино, на когото мисля да го препоръчам. Интересното при Карлос обаче е, че е идеален и за ролите на добрите персонажи във всички тези жанрове, всъщност, точно такова бъдеще вещая за него. Може също така да играе и в набожни комедии заедно с Монти Пайтън и всички останали мелодични или перверзни роли, които би изиграл Чарлс Лотън. Местна препратка: атипичните актьори, които донесоха много слава на испанското кино и които не принадлежат на нито една школа. Искам да изброя някои от тях… Чус Лампреаве, Пепе Исберт, Лали Солдевила, Хосе Луис Осорес, Луис Сихес… Всички те принадлежат към едно потекло, което продължава своя край в Карлос Аресес. Отива си много с Хавиер Камара / той ще бъде много търсен, защото е идеален партньор за много актьори/. Много бих искал да направя нова театрална версия на „Прислужничките“ на Жан Жене, която бих нарекъл „Мъжките прислужници“, не се шегувам. Мигел Анхел Силвестре или Уго Силва ще е господарят, а Хавиер и Карлос прислужничките.

Уго Силва (Беното Морон) Въпреки че е доста добре познат актьор, според мен играта му в „Свалки в облаците“ ще привлече вниманието на всички. Също както Раул Аревало, и Уго играе невероятно в романтични комедии. Притежава завидна репутация на сваляч. Заради качествата си и външния си вид той би играл добре във всякакви филми. Ако испанците решат да съживят спагети-уестърните, Уго би бил нашия Джан Мариа Волонте, невероятен актьор, на който много му отиваше брада на една седмица. В полицейските трилъри с крадци, Уго би играл добре както полицаят, така и крадецът. Ако би могъл да се роди нов Жан Пиер Мелвил, Уго Силва би играл ролите на Ален Делон в „Самураят“, „Едно ченге“ и „Червеният кръг“. Отиват му ролите на наркотрафиканти, фехтовачи, наемни убийци, жигола, машинисти, благородници, свещеници, пастори в някоя адаптация на Кларин или в заместители на „Екзорсистът“. Би изглеждал невероятно във филм, в който играе махмурлия заедно с Раул Аревало. На никой ли не му е хрумвало да режисира филм със заглавието „Махмурлук“? Филм с много секс, алкохол, дрога, религиозна отдаденост, хъркащи хора и най-доброто фламенко. Най-добрите елементи, които могат да се съчетаят в един кино проект/. Ако попадне в криза, което не вярвам, Уго би бил идеален за хетеро порно филми. Но на него никога няма да му липсва работа, защото въпреки че изглежда като модел, той не е. Той е съвсем обикновен човек, а роли за обикновени хора ще се пишат винаги. Както се вижда и от снимките, той изразява бунтарството си само чрез прическата.

Раул Аревало (Уойа) би могъл да стане кралят на романтичната комедия, но също така и на циничната комедия, пълна с брутални и неприлични сцени. Чака го голямо бъдеще и в двете сфери. Неговите наполовина притворени клепачи и неговата стиснатост си отиват идеално със сърцатите персонажи, малко по-разсеяните и шеговитите. Без да се хваля, мисля, че „Свалки в облаците“ ще разшири много работния му диапазон. Не е красавец, но момичетата го харесват. Има очарователна усмивка. За други режисьори, Аревало трябваше да се научи да танцува фламенко, този път се наложи да направи точно обратното. В хореографията на „I’am so excited”, показа цялата си очарователност. Много разнообразен актьор. И него, също както и Мигел Анхел Силвестре, виждам как съживяват най-добрата италианска комедия от 60-те. Много бих искал да режисирам драма с него, би бил идеалният добър психопат, който Хавиер Камара би изиграл невероятно в „Говори с нея“, извинете за препратката. Много бих се колебал кого от двамата да избера, ако от
Холивуд ми се обадеха, за римейка на „Апартаментът“ на великия Били Уайлдър. При всички случаи съм сигурен, че ще се наслаждаваме на много хубави филми с участието на Раул Аревало занапред.

ПРЕМИЕРА В КИНОСАЛОНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ – 19 АПРИЛ 2013 г.

Вижте още в kafene.bg:

„Някои мои размисли относно комедията” от Педро Алмодовар за новият му филм „Свалки в облаците”