Радослав Йорданов: Театърът е лек срещу мъртвата маса бездуховност и чалгата

Радослав Йорданов е актьор и режисьор по професия. Иска да бъде в помощ на хората около себе си. Надява се да успява.
В това интервю си поговорихме за двата му моноспектакъла "Прелюдия към изгубената душа" и "RED"за смисъла на театъра, "зазвездяването", евтините провокации и защо не трбява да губим духът на културата. С една дума – ако на някоя паритя й трябва кандидат за Министър на културата – Радослав Йорданов е човекът! (вижте последният въпрос и отговор).

Най-близката дата на негово представление е този петък, 6 януари, 19:00 ч.,  открита сцена "Сълза и смях" – "Прелюдия към изгубената душа".

Как се роди идеята за "Прелюдия към изгубената душа" ?
– Заглавието се роди заради случващото се с главния герой. От доста време исках да направя „Записки на един луд“, сега се преборих със себе си в невеществен план, събрах кураж и опит, за да ги подплатя с майсторството си.

Защо избрахте Гогол?
Перото му ми е любимо, почеркът е несравним и съвършено духовит. Близък ми е. Намирам много от себе си в посланията на автора, особено от гледна точка на мислословие.

Вие сте преводач, продуцент и изпълнител на спектакъла, как сесъчетават 3-те в 1?
Всъщност са четири: актьор, режисьор, преводач, продуцент. Трудно се съчетават. Все пак не е невъзможно. Напоследък обичам да казвам: „Няма начин да няма начин“. Трябва допълнително съсредоточаване върху процесите, последователност и правилна мобилизация. 

Какво е да бъдеш шеф на самия себе си?
Първо трябва да си готов да биеш егото си до смърт. После да го направиш. Светите отци го наричат „вехтия човек“, с всичките му вредни навици. Да придобиеш безпристрастност. Да приемаш всички мнения, да ги анализираш внимателно, и да парираш онези, които целят да те унищожат, да вникваш у хората, които те гледат, да не се „зазвездяваш“, да не се възгордяваш, да си абсолютно искрен и да вярваш, че хората ще те приемат такъв, какъвто си. Да не вярваш излишно на хвалби, но и да не падаш духом! Никога да не падаш духом! Ако паднеш, да си биеш един шамар, да се отрезвиш, да станеш и да продължиш. Всичко, което вършиш, да го вършиш с ясното съзнание за това какво носи и какво спестява. Да знаеш, че без риск, няма победа.

Мястото на Гогол днес – с какво привлича текстът му днешната публика?
Няма разлика в епохите. Хората днес са същите, проблемите са същите, освен технологическият напредък и социално–политическия строй, нищо друго не се е променило. Гогол удря право в целта с този текст, пък и с всички други. Писал е комедия, сега е трагикомедия с привкус на фарс: каляските и спортните коне, бобърската кожа за триста рубли, дебелият чиновник, дето не ходи на театър, ако ще да му даваш безплатен билет, сега е заменена с „чалгия“, скъпи коли, палто от норки, евтини жартиери на скъпи марки, силикон, профанизация.

Имате и другмоноспектакъл – RED. Кое е предизвикателството и предимството да играеш в моноспектакъл?
RED е кауза. Средство за препариране на реалността и разглеждането й в реално време:В момента ценностите ни са се превърнали в материални облаги, нищо повече! Мъртва маса, бездуховност. Там някъде някой се бори. Това представление отразява пропорционално всички естества на съвременния живот и показва уродливостта на съвремието, само че го прави така, че да те накара да се замислиш, да се поправиш, а не да се отвратиш. Когато гледаш един просяк – да го обикнеш, когато гледаш един наркоман – да спреш да се друсаш, когато гледаш един побърканяк – да видиш, че трябва да си побъркан, за да съзнаеш в какво си затлачен. Всеки намира себе си и своята истина измежду случките и персонажите.

Споделете впечатления от зрители – с какви чувства си тръгват след представленията ви?
Различно е. За мен е важно да знам и да усещам, че хората гледат с охота. Интересуват се, жадуват следващия персонаж. Иначе какво да правя на сцената? Хубаво ми е да усетя превъзбудените гласове на напускащите залата, издаващи тяхната развълнуваност от спектакъла. Как обсъждат фрази или персонажи. Как си запазват някои изречения и ги разменят на работа с колеги. Хубаво ми е, че хората остават след представление, пием бира и си говорим, обсъждаме, смеем се… заедно сме. Няма я стената между „звездата“ и нейната аудитория. Имам свободата да общувам с всекиго за онова, което го е докоснало. Един човек ме срази, когато ми каза по телефона: „Ти не трябва да ставаш известен, ти си един от нас.“

Ако станете министър на културата, какво бихте променили в политиката за българския театър?
Страхотен въпрос. Щях да смачкам „шуробаджанащината“ и да разбия корупцията, образуваща една гнусна „мафия“, която играе на дребно. Бих изработил специален план за развитието на всички видове изкуства в България. (Имаме колосален потенциал.) Не заради себе си, а заради пътя на младите. Ако не го направим сега, утре няма да има и ще сме виновни пред децата си! Техните души са по-важни от нашите. Отбележете всички опити да инфилтрират сърцата им с евтини провокации – обещавайки им лесни пътища за придобиване на лек живот. Ще останете потресени. Не знам дали министърът на културата си задава този въпрос или по-скоро смята годишния бюджет.

Вярата, писмеността и културата са най-големите ценности на нашия народ. Който смята другояче, лъже себе си. Никое знание не е далновидно, ако не притежава дъхът на културата. Как може да си умен, ако си глупав?Вижте какво идва от запада – дух на  празнословие, лъжа, лицемерие, задълбочаване стремежа към материални придобивки и социално-политически престиж. Вятър работа. За това ли си струва да живееш, да умреш? За това ли умря Левски? Не мисля…
Р.Й.

Вижте още:

„Прелюдия към изгубената душа“ във фейсбук

 „RED“ във фейсбук