Първолета Кръстева: Животът ми без изкуство няма шанс да съществува

Първолета Кръстева е на 41 години и, както сама казва за себе си, е щастливо омъжена за рисуването. Има две висши образования: бакалавърска степен по Артистичен дизайн и магистърска по Изкуствознание, и двете завършени в НБУ. Занимава се с компютърна графика, интериорен и мебелен дизайн. Участвала е в много изложби и има свои публикации във вестник "Литературен вестник".

Как се случи рисуването във вашия живот?
Според мен в живота няма случайни неща.
От емигрантска фамилия съм и се гордея с това. Хората от фамилията, от която съм, са хора с характер, трудолюбиви, почтени. Чувствам се у дома и в България, където съм родена, и в Сърбия, и в Македония. Дали са ми българско име.
Прадядо ми Димитър (по бащина линия) избягал от Гръцка Македония, харесал си гр. Враца, построил на един богаташ в центъра на града гостилница, оженил се за една от дъщерите му и основал своя фамилия.
Майката на баща ми – баба Ерса избягала от Сърбия, дълги години живяла при свой чичо (д-р Пендовелин – грък) в гр. София и се омъжила за най-малкия син на Димитър – Гърка в гр. Враца. Баба ми Ерса имаше музикален талант, постоянно пееше и това винаги я правеше "център на внимание".
Бащата на баба ми Ерса – дядо Еленко Истатков бил един от първите дописници на първия вестник в гр. Пирот.
Родът на майка ми от с. Баурене, едно невероятно красиво село на 60 км от гр. Враца – е с емигрантски корен – прадядо ми Георги (по майчина линия) дошъл от едно сръбско село Турлак – фамилията от страна на майка ми и до ден днешен носи името на това село – Турлаците. Прадядо ми Георги бил майстор – строител и сам построил първата тухлена къща с външна мъжка и дамска тоалетна в селото, която съществува и до днес.
Майка ми (лека й пръст) бе страшно трудолюбива, честна, умна и амбициозна жена – имаше желание да съм "човек от сцената, на когото да се възхищават", плащаше за частни уроци не само по изкуства, но и по български език, математика, география.
Радослав Тричков бе наш съсед, по това време живееше с втората си жена – баба Катя. От брака си нямаха деца и ме възприемаха като свое дете. Дядо Тричко бе не само основателят на есперантото в България, но и един невероятен човек и писател, който ми четеше и "ме тренираше" в писането.
От седмата си до четиринадесетата си година се обучавах и завърших профил "Акордеон" към Детска музикална школа в гр. Враца в класа на Лилия Додова.
Тези седем години за мен бяха истински кошмар – играх и български народни танци в танцовия състав към Пионерски дом, Враца, с художествен ръководител Цветан Тодоров, и балет към Школата по балет, дори няколко месеца пях в детския хор към Пионерския дом… до ден днешен не отварям акордеона. Обичам си сръбската музика, пея сръбски песни, когато рисувам или има семейни празници, определено не притежавам таланта на баба ми.
За мое щастие, когато майка ми бе решила да направи от мен "музикант", в една сграда се помещаваха музиканти и художници – бягах от часовете по солфеж и рисувах с децата при художника Петър Къчев с негови материали до деня, в който той се срещна с майка ми и й обясни, че имам талант да рисувам.
Завърших с отличие Каменоделското училище в с. Кунино, изкарах стажа си в ателието на скулптора Илия Беширов, който ме ориентира в областта на дизайна.
Разпределиха ме да работя като художник към КОХУ, гр. Враца, и тогава амбициите на майка ми се обърнаха в полза на медицината… завърших "зъботехника" в ЦИПЗКСОО "Й. Н. Филаретова", София и 10 години не спирах да рисувам в свободното си време, занимавах се с моден дизайн – мои модели бяха публикувани на страниците на модните списания в Западна Европа, участвах в Първото модно ревю на Мадам Бурда в България със свои авторски облекла (за което съм й истински благодарна – тя ме въведе в модните среди в България), станах един от дизайнерите на Дизайнерска къща "Ариес Уникат" на г-жа Светла Димитрова.
През тези 10 години не спирах да уча – всяка година кандидатствах по ВУЗ-овете в България и ме приемаха какво ли не – не се записвах, възползвах се от дните, които се даваха по онова време като отпуск, за да имам повече време за рисуването. Пишех детски приказки и фейлетони в стила на дядо Тричко.
През 1997 г. реших и записах Артистичен дизайн в Нов български университет, София – завърших го с отличие и стипендия на Фондация "Отворено общество". По време на обучението ми в НБУ реших, записах и завърших магистратура по изкуствознание.
Преди да почине, майка ми искаше да ме остави "със сериозна професия", поради което 1 година учих и Право в НБУ.
Първият ми учебен ден в НБУ за мен бе и първият ми работен ден – от 01 октомври 2009 г. до момента съм секретар на департамент "Пластични изкуства", преименуван по-късно в "Дизайн и архитектура".

Разкажете ни и за своята изложба, която тече в момента.
Самостоятелната ми изложба "Компютърни работи" бе открита на 3 март 2009 г. в градската галерия "Чедомир Крстич" в гр. Пирот. Тя се състои от 39 компютърни рисунки. Това са мои компютърни работи от последните две години.

Представени са пейзажи от България, Македония и Сърбия, портрети на хора от тези три държави, натюрморти, пейзажи с пеперуди. Характерното е, че, за разлика от мнозинството съвременни автори, аз съчетавам класическото рисуване и композиция с възможностите на съвременните компютърни технологии. Стремежът ми е да покажа реалната страна на съвременните технологии, тяхната максимална и реална възможност за рисуване. Надявам се, успявам да опровергая погрешното схващане за обезличаване на художниците, които използват компютрите като изразно средство.

Когато творецът е наясно с композицията, проблематиката на светлината и цвета, дори компютърът няма шанс да го обезличи като автор. Компютърът, дигиталните фотоапарати и другите съвременни технологии са бъдещето и не е необходимо поради нечие невежество да се изразяват мнения за отричане – в историята фигурират доста подобни "безуспешни битки" между "старото" и "новото".

Изложбата бе открита от г-н Антоние Милошевич – директор на галерията. Присъстваха местни интелектуалци, местните медии, фамилията ми от Пирот.

Имате ли кумири или автори, от които се вдъхновявате и учите?
Не – нямам кумири.
Учила съм се и продължавам да се уча и от класици, и от съвременни автори – в изкуството спреш ли да се учиш, да твориш – умираш. Човек, който се занимава сериозно с изкуство сключва църковен брак с него за цял живот. Голямата ми любов ще си остане скулптурата и Микеланджело. От българските автори ценя Владимир Димитров – Майстора.

Има ли място за изкуство в днешния ни забързан и може би малко объркан ден?
За мен животът ми без изкуство няма шанс да съществува. Не си спомням ден, в който да не рисувам или пиша. Когато ми е тежко си пея.
Всяка вечер рисувам и това го правя от 7 или 8 годишна, ако не нарисувам нещо не мога да заспя – ставам, рисувам и после заспивам. Това са различни неща, които са ме впечатлили през изминалия ден – понякога са части от пейзажи, друг път отделни детайли от хора, които са ме впечатлили през деня, детайли на дрехи или мебели, които са се родили във фантазията ми вследствие на някакво мое вътрешно усещане.

Изкушена ли сте и от други изкуства?
Да. Аз обичам и пиша – детски приказки и фейлетони.
Постоянно контактувам с хора. Голяма част от хората ми се доверяват, разказват ми някакви лични неща, искат съвети.
Всички детски приказки, които съм написала, са на базата на истински истории, които са се случили с реални деца. Написала съм приказките, както се пишат всички приказки, за да се извадят дадени поуки и да няма повече страдания в живота на тези деца, които несъмнено с годините ще се сблъскват с все повече и повече от отрицателните емоции в живота си.
Ценя всички изкуства. Считам, че е грешно всеобщото схващане, че хората, които се занимават с изкуство, са повърхностни и разпилени.
За мен всички творци, които сериозно се занимават с изкуство, влагат много от себе си.
Обичам сръбската музика и в интернет качвам музика за емигрантите не само в България, но и по света http://www.impulse.bg/audios, на сайта ми http://www.prvoletakrsteva.110mb.com/ другарят ми Братислав Станкович от Ниш е направил специално радио със сръбска музика.

Пожелание към читателите на Kafene.bg?
На всички читатели на Kafene.bg от сърце пожелавам да са здрави и да имат късмет в начинанията си.

Интереси:
Книги: Класически романи, Книги свързани с историята на изкуството, архитектурата, Справочници за интериорен, мебелен, моден дизайн и аксесоари
Филми: С исторически, езотеричен или фантастичен привкус
Музика: Класическа, Джаз, Рок, Поп
Не ме Привлича: Лъжата, Нечистоплътността.
Привлича ме: Изкуството – пластично и изящно
Предавания: Игрални филми, документални филми, политически предавания

Прочетете за изложбата "Компютърни работи"