Психоанализата и Холокостът в страниците на новото издание на "Белият хотел"

Мнозина са се опитвали да филмират несъвместимите на пръв поглед теми като психоанализата, еротиката и Холокоста, за които четем в модерната класика „Белият хотел“ на Д. М. Томас. Неуспешните опити на киноиндустрията само засилват значимостта на романа, който остава отправна точка заради структурната си оригиналност и красота на езика.

ИК „Сиела“ преиздава „Белият хотел” тридесет години след първото му отпечатване. Препоръчан от Салман Рушди, романът е спускане в спиралата на миналото, тайните и копнежите на несъзнаваното.

От огнената корица на Стоян Атанасов ни гледа смущаващото лице-маска, чиито контури са поели към разруха. Унищожението бавно и търпеливо напредва към своята кулминация – нещо, което лесно можем да игнорираме в началото на романа. Първите части на „Белият хотел” са фантазии и халюцинации, рязко контрастиращи с предстоящите глави. Стилът неочаквано се променя: от еротични стихотворения през пощенски картички и разменени писма до стегнат и исторически правдоподобен наратив към края.
В романа на Д. М. Томас нищо не е каквото изглежда – нито оперната певица Ана Г., нито привидно лежерният тон в началото. Британският автор използва Фройд като главен герой и го превръща в същинско олицетворение на едно от най-значимите явленията на ХХ в. – психоанализата. Той ни запознава с психосоматичните болки на Ана, които Фройд диагностицира като хистерия. Но се оказва, че заключенията не са толкова прости и преди читателят да се усети, е въвлечен в спираловидния разказ на героинята, съчетаващ трилър, еротика, поезия и смразяващо кръвта насилие…

Поетът, преводач и романист Д.М. Томас е номиниран за награда Booker с „Белият хотел” . Силно се интересува от руската култура и литература през целия си творчески път. Това проличава и в емблематичния му роман „Белият хотел”, който фикционализира събитията от 1939 в Бабий Яр, Украйна.

Откъс от книгата