"Процесът" и "Присъдата" на Франц Кафка в ново издание

Другото име на мрачността в литературата на XX век, големият Франц Кафка, се завръща с ново издание на "Процесът. Присъдата. Новели и разкази" (ИК „Изток-Запад“). Преводът е от немски език и е дело на Димитър Стоевски и Венцеслав Константинов. Корицата и илюстрациите са дело на художника Петър Станимиров.

Откъс от "Присъдата"

Книгата включва някои от най-бележитите творби на Кафка – освен недовършения роман Процесът, в тук са още и разказът Присъдата, както и още единадесет разказ и новели, сред които Преображението, Грижата на бащата, Малката жена, „Първа горест и др.

Определяният като мрачното лице на европейската литература от XX век Франц Кафка (1883–1924) е родом от Прага (по това време Австро-Унгария). Той е първото от шестте деца в семейството на търговеца от еврейски произход Херман Кафка и образованата Юли Кафка – дъщеря на заможен пивовар от Подебради. Херман е тиранин у дома, който гледа с презрение на влечението към литературата и писането на първородния си син. Заети с работата в магазина, двамата родители нямат достатъчно време да се грижат за Франц и сестрите му (двамата му братя умират още като деца), затова редица гувернантки и прислужници отглеждат писателя. Майчиният език на Франц Кафка е немски, но той говори свободно и чешки. В периода 1889–1893 г. учи в немско начално училище в Прага, а впоследствие завършва немската класическа гимназия през 1901 г. През 1906 г. защитава докторската си степен по право в Карл-Фердинандовия университет в Прага – макар първоначално да се записва да учи химия, а впоследствие да се насочва към правото. Успоредно с това посещава курсове по немска филология и история на изкуството. В продължение на 14 години – между 1908 и 1922 г. – работи в застрахователна фирма, но по цели нощи пише. Тогава се ражда и първата му знакова творба – „Присъдата“ (1913), а малко по-късно и „Преображението“ (1915).

Франц Кафка умира преди да навърши 41 години от туберкулоза във Виена. Въпреки желанието му всичко написано от него да бъде изгорено след смъртта му, неговият приятел и състудент Макс Брод издава посмъртно три недовършени романа на Кафка: „Процесът“ (1925), „Замъкът“ (1926) и „Америка“ (1927), както и други произведения и лична кореспонденция на автора. Темата за личното поражение пред неведомите сили на закона и уплитащите житейски условности е централна в творчеството на Кафка. Неговите герои се борят безуспешно за социално утвърждаване, а неуспехите им Кафка представя със своеобразно съпричастие.

Франц Кафка е смятан за един от „тримата влъхви“ на съвременната класическа литература, заедно с Марсел Пруст и Джеймс Джойс. Днес в негова чест се дават две международни литературни награди – учредените през 1979 г. (от град Клостернойбург) и през 2001 г. (от родната му Прага).

Новото издание включва някои от най-бележитите творби на Кафка – освен недовършения роман „Процесът“, в книгата са още и разказът „Присъдата“, както и още единадесет разказ и новели, сред които „Преображението“, „Грижата на бащата“, „Малката жена“, „Първа горест“ и др. Преводът е от немски език и е дело на Димитър Стоевски и Венцеслав Константинов.

Книгата е част от колекция „Върхове“, където срещаме заглавия като „Големите надежди“ на Чарлз Дикенс, „Одисей“ на Джеймс Джойс, „Червено и черно“ на Стендал, „Принцът и просякът. Приключенията на Хъкълбери Фин“ на Марк Твен, „Декамерон“ на Джовани Бокачо и др. Както останалите издания от поредицата, и „Процесът. Присъдата. Новели и разкази“ е илюстриранa от художника Петър Станимиров.