Протестът в първо лице: Юлия Христова

В историческите дни, които преживява цяла България, когато "не българският народ, а българският живот е излязъл навън и протестира" (казва поететът Иван Теофилов), ви представяме серия от кратки интервюта "Протестът в първо лице". Ето какво сподели Юлия Христова от Шумен.

Защо протестират хората
?

Опитвам се да слушам хората, но мисля, че и техните отговори на въпроса ЗАЩО стават все повече. Аз не съм говорител, нито представител на някаква общност, не харесвам обобщенията, затова няма как да посоча точно и ясно от името на хората на улицата. Мой основен мотив в момента е, че нямам доверие в тези политици, а без него няма как да ме накарат да се вслушам с какво и как биха се справили. Последното, с което ги свързвам са категории като морал, независимост или свобода. За мен те са ВИНОВНИТЕ да стигнем до „Пеевски – шеф на…” и това е достатъчно, за да не искам да слушам повече извинения и опити за манипулации. И още нещо – споделям, че реакцията им спрямо протеста е много, много неадекватна. Снощи чух един приятел да обяснява как всеки ден като че дописва списъка с причините си за протест. Пита ме защо и как да приеме двойните стандарти, с които се възприемат неговите действия и тези на един олигарх или един политик тук. Казва: „Ако аз бях направил това, което прави Сидеров в последно време, нямаше изобщо да можем да го водим този разговор с теб, сещаш се къде щях да съм….”.  Сещаме се всички….

В Шумен има ли протест?

В Шумен, в деня, когато се случи скандалът Пеевски, в дъжда излязоха около стотина души. Имаше опити да ни обяснят как и за какво протестираме, че не сме искали Пеевски, защото бил заплаха за Цветанов. В момента, в който някой се опита да ми обяснява като на глупак какво и как се случва и прозвуча име, свързано с ГЕРБ реших, че не ми е там мястото. После с първото софийско кафе започнахме да си правим вечерно такова пред сградата на Областна администрация. Може би мнозина не биха приели тези кафета като чиста форма на протест, но да речем това са ни първите крачки – без опити някои да говори от нечие име и т.н. Мирно е, тихо – с деца, кучета… Всяка вечер идват нови хора, но мисля, че мнозина се страхуват да излязат – всички знаем защо… Тъжното е, че основните разговори са: „Децата ми скоро ще тръгнат на училище – сега решаваме към Канада или към Франция…”.
Какво трябва да се случи, за да успее протестът?
– Да не забравяме основната идея, която ни изкара на улицата този път. Да не се размиваме в прекалено много настроения, привнесени от хората, които ни вкарват в разговора за красиви, сити, имотни, провинция – столица, българи-турци. Да останем разумни и себе си. Олигарсите не са по-силните! Всяка битка за демокрацията, за спазването на правилата си струва усилията. Познавам достатъчно умни, енергични и образовани хора , които все още са тук, които смятам, че могат да устоят, въпреки, че са платили много скъпо, защото не са син на този или онзи и не се оставят да им диктуват…

Вашето пожелание към България?

Да живеем добре от това, което правим добре. Да не забравяме, че сме много по-силни и смели, отколкото си мислим и заслужаваме някои важни решения да идват от успешни, нормални хора с далеч по-добър авторитет. Такива, на които ти се иска да приличаш поне донякъде…

Прочетете още:
Протестът в първо лице: Красимира Джисова
Протестът в първо лие: Светла Енчева