Протестът в първо лице: Георги Илиев – съинициатор на протестното кафе

Георги Илиев e човекът зад кафе мафината, която традиционно буди протестиращите пред Народното сърбрание с чаша черна отрезвяваща течност. Вечер пък традиционно е на вечерния протест. За протестът като битка за спасение на българщината и други протестиращи мисли вижте в интервюто му, специално за Kafene.bg.

Какво са за теб протестите?

Ще използвам клише – „начин на живот“. Вече 2 месеца и половина не правя нищо друго – оборотът на рекламната ми агенция падна 11 пъти, децата ми ме виждат по-често на екрана, отколкото на живо. Жена ми, с която сме заедно от 1994 г., е героиня, но не знам още колко ще ме търпи… Протестирам, защото вярвам, че можем да си „оправим кочинката“ и че трябва да го направим сами – без да чакаме помощ от вън. За мен това е морална битка за спасението на българщината. Всеки от нас прави, каквото смята за редно и за каквото му стигат силите. Води ни съвестта и желанието отново да сме общност, а не „електорат“ или „материал“. У някои тя е закърняла и протестиращите търсим начин да я събудим. Този вестник е един от будителите, за което благодаря!

Искаш пряка демокрация – готови ли сме за това и реално какъв е шансът да се случи?

Пряката демокрация, колкото и утопично да звучи, вече съществува на различни места по света в различна форма – и като обществен договор и като форма на организация. Тя, обаче, предполага високо ниво на
информираност и желание за участие в обществените процеси. Все още сме далеч от това в България. За мен нещата могат да се случат и вече се случват като серия от неспиращи процеси:
1. Вече има активно гражданското общество, което се разраства.
2. Създава се среда, в която активните да общуват и да си помагат – Протестната Мрежа.
3. Засилва се гражданският натиск върху политиците – вече сме реален коректив.
4. Политиците почват да осъзнават горните три процеса и да се опитват да се съобразяват с тях.
5. Предстои хората да осъзнаят, че реално професионални политици не са им нужни – преотстъпването на права и задължения ще отмира с повишаване на информираността и възможността за реакция в кратък срок – #ДАНСwithme го доказа.
6. Ще се създават все повече среди за комуникация и вземане на решения, което ще доведе до създаване на „електронен парламент“ от милиониактивни граждани, който да ги обедини – това ще е краят на представителната демокрация.
7. Последният процес ще е най-труден – ще трябва представителите на старата система сами да я разрушат в полза на обществото и да върнат властта в ръцете на Суверена. Не знам колко време ще отнеме това – 5, 10, 20 години, но съм сигурен, че ще се случи в рамките на житейската ни перспектива.

Как ти хрумна идеята за кафето пред Парламента и къде дарявате събраните средства?

Идеята не е моя, а на приятелят ми Валентин, с когото го правим. Той има заведение и е стар клиент на агенцията. След началото на инициативата „Кафе пред праламента“ и огромното медийно изкривяване на реалният брой протестиращи му хрумнало, че ако правим кафе и събираме чашките, ще можем ги преброим.  Срещнахме се, предложи ми да се включа и първото кафе беше за наша сметка. Сложихме касичка за „висящо кафе“, за да видим дали хората ще откликнат. Ефектът беше поразителен – след първите 3
кафета имахме 150  лв. над необходимото и ги дарихме на храма "Св. Георги" в кв. Дървеница, където има кухня за нуждаещи се. След публикуването на разписката в социалната мрежа, даренията се увеличиха – на два пъти сме намирали банкнота от 100 лв. в нея. До сега сме дарили общо 3000 лв. Хубавото е, че медиите спряха да лъжат относно бройката протестиращи сутрин и ми се ще да вярвам, че замисълът ни е проработил. От събраните чашки правим фигури и вече имаме заявка някои от тях да влязат в музея на София.

До кога ще продължат протестите?

Далеч съм от мисълта, че с ОСТАВКАта на това правителство и разпускането на този парламент, нещата ще се оправят. За най-голямо съжаление, поводи да се протестира ще има винаги, но се радвам, че вече има активно гражданско общество, което ще бъде коректив на всяко следващо управление. Вярвам, че Протестът ще продължи още дълги години, докато не открием, покажем и отстраним и последното пипало на мафиотски или анти-български интереси, впило се в България.

Какво ще кажеш на хората, които подкрепят протеста, но не са на площада?

Има лесен начин да изразят съпричасността си – инициативата да сложат български знамена на прозорците или балконите си. Така управляващите ще разберат всъщност колко сме наистина и няма да могат да ги упрекнат в нищо. Но имам и една молба – на 4-ти септември да дойдат в София на площад Народно Събрание – да се съберем и свалим най-безпардонното правителство в историята на България. Правителство, чийто председател си позволи да лъже от най-високата трибуна – в пленарна зала, заявявайки, че не помни кой е предложил Пеевски, а и стенограмата от въпросното заседание на министерски съвет, когато това решение е взето, мистериозно изчезна, макар публикуването й да е задължително по закон. Лъжци и закононарушители не трябва да управляват България!
ОСТАВКА! ИЗБОРИ ВЕДНАГА!

Прочетете още:
Протестът в първо лице: Теодор Михайлов
Протестът в първо лице: Златко Ангелов