„Приумиците на смъртта“ от Жозе Сарамаго

на 15 юли 2013 г. излиза „Приумиците на смъртта“ – една от най-забележителните творби на Нобеловия лауреат за литература Жозе Сарамаго. Книгата се издава с подкрепата на програма „Култура“ на Европейския съюз.

„Приумиците на смъртта“ (превод: Даринка Кирчева, стр. 232, цена 14 лв.) поставя град в неизвестна страна в абсурдна ситуация и докато читателите наблюдават последствията, авторът дисектира настоящето, за да изложи страховитата си прогноза за бъдещето. Представете си какво би станало, ако смъртта реши да „подаде оставка“ и хората престанат да умират. Точно това се случва на първия ден от една нова година във въпросното селище. И докато широката общественост празнува края на вечния си враг, политици, религиозни лидери, погребални агенти и лекари изпадат в истински ужас… Брилянтна творба, която персонифицира смъртта, за да провокира мъдростта на публиката, сблъсквайки я с най-безмилостните й страхове.

Жозе Сарамаго (1922-2010) е роден в семейството на бедни селяни в малко селце близо до Лисабон. Известен е като публицист, поет, преводач и гражданин с безкомпромисни позиции, но преди всичко като блестящ новелист и автор на оригинални алегорични творби и дистопии. През 1991 г. консервативното португалско правителство несъзнателно насърчава неговата популярност, налагайки цензура върху емблематичния му роман „Евангелието по Исуса Христа“. Седем години по-късно Сарамаго е удостоен с най-високото международно отличие, Нобелова награда за литература, за своите незабравими „притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, които дават все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“. Българският читател вече познава някои от най-прекрасните произведения на големия португалски писател и хуманист, сред които са романите „Слепота“ и „Пътуването на слона“.

Книгата
Какво би станало, ако смъртта реши да си почине и хората внезапно престанат да умират? Какво би станало с безнадеждно болните, с престарелите? Ще стигнат ли жилищата? Ще се задъхат ли болниците? Ще просперират ли погребалните агенции? Жозе Сарамаго поставя един град точно в такава ситуация и й прави придирчив анализ, без да пропуска нито една подробност, описвайки настоящето и предвиждайки бъдещето.
А какво би станало, ако на смъртта й хрумне да се върне към обичайните си задължения, като изпраща до клиентите си писмени известия? Нова, не по-малко сложна ситуация, развита от големия писател със същото въображение и същото внимание към детайла. Но ето че логиката на събитията е нарушена – известието за смъртта на един музикант непрекъснато се връща при подателката. Защо? И кое е по-силно от смъртта? Кое ще я накара да „подаде оставка”?

Авторът
Португалският писател Жозе Сарамаго (1922–2010) е роден в семейството на бедни и неграмотни селяни. Първата му книга, „Земя на греха“, е публикувана през 1947 г. След нея в продължение на 20 години не пише. Едва през 80-те години на миналия век се връща към литературата и издава романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикардо Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“… Следват два нашумели романа, с които се утвърждава като един от най-големите европейски писатели – скандалното „Евангелие по Исуса Христа“ и „Слепота“ (ИК „Колибри“, 2007, 2011). Издава и „Пътуването на слона“ (ИК „Колибри“, 2011). През 1998 г. получава Нобелова награда за литература заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“.