Премиера на романа "Записки на свинята" от Ина Вълчанова

На 12 ноември, от 18 ч. в Dada Cultural Bar в София ще се състои премиерата на романа "Записки на свинята" от Ина Вълчанова (издателство "Ерго) Водещ на срещата ще бъде Ангел Игов с участието на авторката Ина Вълчанова и на издателя Мартин Христов. Откъси от книгата ще прочете актрисата Ангелина Славова.

За авторката
Като редактор в БНР Ина Вълчанова е прекарала голяма част от живота си в преправяне и редактиране на чужди текстове. Смята, че основната й професия е читател и обича да бяга в измислени светове. Към неизмисления, в който й се налага да живее, се опитва да се отнася с чувство за хумор.
За своя безкрайна изненада през 2007-а написва роман.
„Потъването на Созопол” е номиниран на конкурса на фондация „Развитие”, а едноименният сценарий печели субсидия на НФЦ и в момента по него се снима филм.
„Записки на свинята” е своего рода антиутопия, опит да се избяга окончателно в съвсем друго време и място. В книгата се съдържа плахата надежда, че някъде съществуват тайни проходи, през които може да се премине отвъд.

Дата: 12 ноември
Час: 18 ч.
Мястото: Dada Cultural Bar (София, ул. "Георги Бенковски" 10)

* * *
Лято е, в Созопол сме, но едно след друго се редят апокалиптични събития, за които получаваме само намеци, не и обяснения, в добрите традиции на фантастичната литература. А главната героиня, в своята дезориентация и автоагресия, е ту цинично дистанцирана, ту трогателно ранима и безпомощна.
„Записки на свинята“ е от онази щастливи книги, които ще произведат лаф: за капаците на шахтите, под които се крие каквото си поискаш. Прочетете и ще разберете.

Ангел Игов

* * *

Започналото на пръв поглед банално летуване отвежда главната героиня ту на плаж под уж въображаем капак от градската канализация в Созопол, ту в някое непредвидено минало бъдеще или сред призрачния постпротестен декор на градинката пред Народната библиотека. Удоволствието от тази феноменално четивна фикция е взаимно.

Мартин Христов

* * *

Антиутопия?! Или биотопия, тоест нещо живо и действително?! Ако погледнем политически – и първото, и второто, ако погледнем жанрово – само първото. Интересна е интуицията на авторката: още преди да започне т. нар. „Българска пролет“, тя описва почти същите събития в София и в страната. Това говори за таланта на Ина Вълчанова да усеща обществените настроения, да ги напипва и разказва – нещо, което не се среща често в съвременната родна литература, повече самовлюбена, отколкото социално чувствителна. Прибавям към това достойнство на ръкописа и увлекателния разказ, красивия език, неочакваните обрати…

Митко Новков

* * *

На Моста е светло не като ден, а като след атомен взрив. Затварям очи няколко пъти и пак ги отварям, докато свикна.
Тук по широкия тротоар вървят някакви хора, въпреки че не са много. Изобщо не прилича на юлска тълпа в курортен град. Колите са много повече от хората. Движат се в шестте платна и в двете посоки. Изобщо не е ясно къде биха могли да отиват толкова много коли.
Към мен се приближава приказно същество в искряща сребриста рокля с гол гръб и разпусната руса коса до кръста. Подава ми лъскави проспекти и изведнъж изграчва с кошмарен глас:
– Ни си прупускъйти късмьетъ! Зъпувядъйти при нас!
Поглеждам отблизо лицето й и виждам, че тя също е свиня, нищо че отначало я взех за фея. Под дебелия пласт грим кожата е отпусната и виси, очите шарят гузно, а предните й два зъба изобщо ги няма. В проспекта пише: „Казино „Спиноза”. Спечели голямата награда.”