Премиера на „Рицарят, дяволът, смъртта” във Фабрика за чай

На 16 януари (сряда) 2008 г. беше премиерата на „Рицарят, дяволът, смъртта” на писателката и д-р по семиотика в НБУ Елена Алексиева в нетрадиционното и магнетично място в центъра на София – Фабриката за чай.

Книгата ни дава да разберем, че дори и ние – хората да познаем всички тайни на живота ще се ужасим от тяхната баналност и тривиалност. „Рицарят, дяволът, смъртта” е изграден на базата на случки, истории, които поддържат интереса на читателя. Няма начин обаче един писател да не е изкушен и от визуалното, което също има своето място в романа. Преплитат се трите теми на модерната българска проза. Темата за езика, за комуникативността, за трудността да общуваш, темата за трудността да обичаш, темата за огледалото или за трудността да познаеш себе си.

Домакините от издателство "Колибри" бяха приготвили по чаша чай и вино за любителите на качествена литература в топлата и задушевна атмосфера на заведението. Представянето на книгата мина по традиционния начин, въпреки желанието на авторката да разчупи стереотипа с песен. Елена Алексиева беше представена от Жаклин Вагенщайн от издателство "Колибри", което е издател и на останалите й книги. Събитието започна с едноминутно мълчание по повод смъртта на близък човек на авторката. За обективизацията на творчеството на Елена Алексиева допринесоха литературоведските мисли на писателят Георги Тенев и Лора Шумкова – докторант по "Теория и история на литературата" в НБУ. И ако Георги Тенев говори за романа, опитвайки се да подходи нестандартно, то Лора Шумкова отговори на няколкото въпроса, които според нея са решаващи за това защо всеки от присъстващите е дошъл на премиерата.

След толкова топли думи по адрес на авторката нямаше начин Елена да не отбележи, че има вероятност да се вземе на сериозно. Тя изказа благодарностите си още веднъж на всички, които са работили по книгата и прочете няколко откъса пред заинтригувана публика, след което пожела на всички приятна вечер. Елена Алексиева любезно отговори на няколко наши въпроса:

Кога любовта се превръща в карикатура на самата себе си?

Това се случва тогава когато любовта е невъзможна, но е невъзможна не защото е невъзможна сама по себе си, а поради външни обстоятелства и нежелание на тези които са замесени в нея да я направят възможна.

Защо смъртта се оказва еднакво безсилна и да събере и да раздели
?

Когато между хората съществуват нереализирани отношения, нещо толкова сериозно като смъртта, която има способност да разрешава всякакви конфликти не успява да разреши този вид конфликт.

Как изглежда последният сезон на един мъж на средна възраст
?

Зависи от мъжа на средна възраст.

Случаят с твоя герой какъв е

Той изглежда едновременно и тъжно и комично. То е може би симптоматично не само за мъжа на средна възраст, а изобщо за човека на средна възраст. Тогава перспективата за бъдещето започва да се скъсява дръстично и човек изпада в положението или да избере да трагигизира този факт или да се отнесе комично към него.

Кое е най-голямото признание за теб
?

Не ми се случва ужасно често, но е имало ситуации, в които читатели са намерили от някъде  е-mail-а ми и които ми пишат. Получих две или три фантастични писма от хора, с които вероятно няма никога да се запозная и да се срещна. Имаше изказвания като: "Бог да Ви благослови!" и "Слава Богу, че Ви има!". По голяма награда от тая не виждам и не мога да си представя.

Художник на корицата на книгата „Рицарят, дяволът, смъртта” е Мариета Ценова. Какъв е нейният прочит на романа ти
?

Това е третата книга, която правим заедно. С нея имаме едно фантастично сътрудничество и разбиране. Мариета е един изключително умен и внимателен читател, така че не мога да кажа че ние правим или обсъждаме нещо конкретно по корицата, защото в мига, в който тя получи и прочете текста излиза с предложения, които аз не бих си представила и които са толкова дълбоки и са право в десятката. Винаги съм се изумявала на това. Книгите във вида, в който са се дължат на рабирането, проницателността и професионализма на Мариета. 

Снимки: Десислава Томова