Премиера на двутомника "Избрано" на Александър Шурбанов

Премиера на двутомника "Избрано" на Александър Шурбанов – "Отражения" (поезия) и "Приписки" (проза)

Представя проф. Божидар Кунчев.

Премиерата ще се проведе на 28 май (събота) 2011 г., 17:00 часа, в НДК, етаж 7, зала 3.1 (вход през зала 3)

Вход свободен.

Отражения, Избрано 1

"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга… Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия.”
Владимир Трендафилов

"Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или друго голямо културно дело, не смятат, че имат в това отношение някакви преимущества. Той е много скромен. Но с името на проф. Шурбанов са свързани до голяма степен: нашата англицистика, нашето шекспирознание (след смъртта на проф. Марко Минков той е всепризнатият български шекспировед номер едно), преводът на англоезичната поезия и проза. В своята област той е учен от европейска величина (високо оценен и в англоезичния свят), голям ерудит, но също така и талантлив поет, блестящ есеист и публицист. Двата тома „Отражения” с поезия и „Приписки” с есета и фрагменти, издадени чудесно от „Жанет 45”, потвърждават това."
Огнян Стамболиев

Приписки, Избрано 2

Онова, което днес най-живо ни интересува в старите книги, не е толкова техният основен текст – за повечето той е един и същ с малки, съществени само за специалистите разлики – а добавките към него – тъй наречените "приписки". Това са бележки най-вече на прилежните преписвачи на текста, които след часове, дни, седмици изнурителен анонимен труд се осмеляват да вмъкнат и нещо от себе си. Тези приписки обикновено нямат нищо общо с текста, към който са прилепени и който е по-значителен от тях. Съвсем без връзка с него те ни съобщават за някое историческо събитие, което се е случило по време на преписването на текста или пък за което преписвачът се е сетил сега и е пожелал да опише и коментира. И макар да нямаме и понятие за това кой е анонимният автор на тези дописани думи, ние се вглеждаме в тях, вслушваме се във всяка тяхна интонация и сякаш чуваме през вековете живия глас на миналото. Така за миг ние се освобождаваме от оковите на нашето ограничено битие, по внезапно прехвърлени мостове преминаваме огромни разстояния над вековни бездни и разширяваме владенията на духа си сякаш да безкрая.