"Полковникът-птица" гостува в Сатирата

Липецки държавен академичен театър „Л.Толстой”
гостува на 18 май, 19:30 ч.
в Сатиричния театър

ПОЛКОВНИКЪТ – ПТИЦА
от Христо Бойчев

Постановка – Сергей Бобровски
Участват: Емин Мамедов, Вячеслав Михеев, Владимир Борисов, Андрей Литвинов, Александър Скачков, Максим Дмитроченков, Дмитрий Ключников, Егор Корнев

Спектакълът ще бъде с превод титри.
Цени на билетите – 8, 10 и 12 лв.
За групови посещения – 8 лв.

Пиесата „Полковникът – птица” е поставена в повече от 40 страни.
Сюжетът се основава на реална история. След извеждането на съветските войски от Германия в страната остава голямо количество военни униформи, част от които практичните германци изпращат като хуманитарна помощ в България. Няколко униформи попадат в клиника за душевноболни, което се превръща в отправна точка за въображението на Христо Бойчев.
В забравена от Бога и властите психиатрична клиника започва работа млад лекар. Пациентите са бивши военни с различни диагнози и фобии – всеки със своята пречупена съдба и мъка. Веднъж по грешка от самолет на ООН им хвърлят хуманитарна помощ – контейнери с консерви, шоколад и военни униформи. Неочаквано мълчалият с години в апатия полковник Фетисов „оживява” и въвежда в болницата казармен ред. Това се превръща в увлекателна игра, в която пациентите се държат като здрави хора и лекарят решава да не се меси в случващото се. Обитателите на лудницата се обявяват за подразделение на ООН, а самата болница – за сепаративна европейска територия. Предвождани от Полковника пациентите предприемат петдневен поход към Страсбург, подкрепяни от своя лекар. Защото не е ли целият живот една игра? Не е ли всяка мечта, всяко велико начинание проява на лудост? Тогава къде са границите между нормално и ненормално, норма и отклонение?
Постановката на Сергей Бобровски в Липецкия държавен академичен театър «Лев Толстой» е зрелищен спектакъл с многобройни специални ефекти. На сцената летят птици, стелят се купести облаци, леят се води и сгъстяват пари като в руска баня… Зад яркостта, експресивността на сценичния език и комичността в постановката прозира тъжно-философската мисъл, че всички имаме право на свое място в този живот, че никой няма право да съди кое е право и кое криво, бяло и черно, нормално и лудост.