Показват филма "За короната и страната" на легендата Джон Бурман

„За короната и страната” на 19-ия София Филм Фест

Джон Бурман е роден на 18 януари 1933 година в Англия. В BBC работи като режисьор на документални филми. Дебютът му в игралното кино е с „Having a Wild Weekend”/„Catch Us If You Can” (1965), оригинална сатира срещу рекламата в телевизията. През 1967 година Бурман създава великолепния документален филм „Великият режисьор”, посветен на живота на Дейвид У. Грифит, една от емблемите в американското и световното кино. В САЩ снима два филма с Лий Марвин, който става негов близък приятел и има важна роля за бързия му пробив в Холивуд. Филмите, в които двамата работят заедно, са прочутият гангстерски трилър „В упор” (1967), посрещнат с възторг от критиката, и психологическата драма „Ад в Тихия океан” (1968), в който Марвин и Тоширо Мифуне изпълняват ролите на двама мъже, продължаващи да воюват и след като са попаднали на необитаем остров. Завръщайки се по-късно в Англия, Джон Бурман режисира „Leo the Last” (1970), „Зардоз” (1974) и „Exorcist II: The Heretic”. Изключителна популярност му носи „Екскалибур” (1981).
 
Независимо от жанра, философската тематика е неизменна част от филмите на Бурман: противопоставянето на „природата” и „културата” в „Избавление” (1972) и „Изумрудената гора” (1985); конфликта на личността и стриктно организираната социална система във фантастичната антиутопия „Зардоз” (1973); смяната на историческите епохи и пагубната сила на властта в рицарският епос по келтските легенди за крал Артур „Екскалибур”. Интересен субективен поглед към събитията от Втората световна война предлага „Надежда и слава” (1986), в който са представени епизоди от военното детство на самия режисьор през очите на деветгодишния екранен персонаж. Сред по-новите му заглавия са „Шивачът от Панама” (2001), „In My Country” (2004) и „The Tiger’s Tail” (2006).  
 
„За короната и страната” (2014) e естествено продължение на „Надежда и слава”, бе представен в Петнайседневката на режисьорите в Кан и разказва историята на англичанин, израснал в Лондон по време на Втората световна война. Животът му поднася срещи и изненади, а след участието му в Корейската война и различни сърдечни перипетии, Бил е поразен от разбитите животи на хората, които среща около себе си.
 
„Много от героите в „За короната и страната” имат своите прототипи сред хората, които срещнах по време на отбиването на военната си служба през 1952 г. Всички големи събития, за които разказва филмът, са се случили така, както е показано – разкрива режисьорът. – Имах за задача да изнасям лекции на войниците, които щяха да участват в Корейската война. Бях ужасен, когато разбрах за гафовете, които доведоха до тази война. Написването на сценария ме освободи от стаените в паметта ми образи от онова време. Както и при „Надежда и слава”, спомените ми вече са заменени от сцените във филма. Връзката между паметта и въображението е загадъчна територия. И тук ми идват на ум думите на Ингмар Бергман, който казва, че когато снима филм, не се опитва да прави нещата истински, а живи.”