Поетично късо съединение

В неделния следобед на 22 септември група поети и вярна публика ще съединиха поетично в Студио 5 на НДК. Срещата не беше случайна – събра ни Поетично кафене на тема „Съединение”. В резултат на две дузини стихове, една цигулка и едно пиано се получи взрив от емоции – смях, сълзи, тъга, радост, носталгия, патриотизъм, бунтовно-протестно настроение, любовни копнежи.

Накрая разбрахме, че без да подозираме Поетично кафене се е съединило със сайта за заварчиците, който е харесал свихотворението на Донка Чолакова „Заварчик”. Така че пооетите ни пишат стихове всякакви, дори в стила на позабравената Трудова поезия.

Свои стихове прочетоха: Райчо Русев, Лили Чолакова, Мария Янакиева, Донка Чолакова, Мариана Еклесия, Таки Самуелян, Мария Събева, Валентина Михайлова, Габриела Табакова, Надя Петрова, Калина Алекс, Орлин Миланов, Валентин Евстатиев, Агапея Полис, Павлина Йосева, Владо Любенов, Аспарух Вангелов.

Топлата връзка на съединението споиха двама прекрасни музиканти – цигуларят Любен Йотов (още поет и писател) и пианистът Петър Вангелов. С викове „браво” и „бис”, те изсвириха и няколко непредвидени пиеси – откъс от оперета „Графиня Марица”, чардаш, репертоара на Маргрет Николова и др.

И малко телеграфнни размисли за съединението в пряк и метафоричен смисъл:

„Съединява ни любовта към поезия, затова ще ви кажа едно стихотворение” – Райчо Русев разчупи леда на началото с бурен смях и ръкопляскания.

Съединителната нишка между нас и близките ни, които са си отишли – в интерпретациите на Лили Чолакова и Павлина Йосева.

Протестът като съединение на пробуденото гражданско общество – Таки Самоелян, Поликсения Ангелова, Владо Любенов.

Молитва за България – извика Мария Янакиева.

Молитва за българските деца извън страната – прошепна Мариана Еклесия.

Лиричното любовно съединение на две души и две тела – Габриела Табакова, Владо Любенов, Валентин Евстатиев.

Спомените като късо съединение с младостта – музиката на Любен Йотов и Петър Вангелов.

Невидимото съединение с близкия човек, когато съпреживяваш неговите болка и радост – Калина Алекс:
… ударя ли те, ме боли ръката,
кача ли връх, те взимам с теб и мен.

От 1990 г. рушим политическите мостове с Русия, но не бива да рушим културните – Орлин Миланов. Той посвети свое стихотворение на Павлина Йосева, която на 27 септември ще има премиера на двуезичната си стихосбирка в Санкт Петербург. После продължи в неговия типичен ироничен стил, перефразирано:
… съединихме се с милата под диктатурата на любовта
след 4 месеца Съединението стана зародиш,
след 9 месеца Съединението проплака.

Да се съединим със себе си, с миналото си, с историята – Павлина Йосева.

Празниците, които ни съединяват духовно – Надя Петрова ни разходи на Богоявление до Рилския манастир.

Така съединихме дух, душа и тяло и за пореден път се убедихме, че Поетично кафене има образователно, възпитателно и лечебно действие.

Повече снимки разгледайте на фейсбук страницата на Kafene.bg.

Прочетете още:
Стихотворения от Поетично кафене "Съединение" – 1-ва част

: