Поезия от Добромир Тонев – Събрано

Издателска къща Жанет 45 представя произведенията на Добромир Тонев в един том – "Събрано". Това е първият опит да се направи пълна колекция на стихотворенията, фрагментите и шаржовете му.

Добромир Маринов Тонев
е роден в Ямбол на 15.10.1955 г. Завършва средно образование в родния си град и българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“. Участва в студентския литературен клуб „Гео Милев“. Повече от двадесет години е редактор в ДИ „Христо г. Данов“, Пловдив.

Първата му стихосбирка „Белег от подкова“ (ДИ „Хр. г. Данов, Пловдив, 1979) е посрещната възторжено от читателите и критиката, отличена е с националната награда за дебют в конкурса „Южна пролет“ и поетът става най-младият член на СБП.

Следват стихосбирките:

„Нежна машина“ (ДИ „Хр. г. Данов, Пловдив, 1984) – награда на СБП за поезия; „Свиждане със светлината“ (Издателство „Български писател“, София, 1990); „Арго“ (ИК „Хр. Ботев“, София, 1994) – награда „Пловдив“ за литература; „Под седлото на Пегаса“ (ИК „Жанет 45“, Пловдив, 1998) – поетически шаржове на известни пловдивчани. Искрящ от хумор е и веселият „пътепис“ „Крахът на един кокошарник“ (Издателство Принтес, Пловдив, 2000); „Голямата лудница“ включва последните стихове на поета и е издадена посмъртно през 2002 г. от издателство „Захарий Стоянов“, София. Посмъртно излиза и книгата с фрагменти „Обратната страна на иконата“ (ИК „Хермес“, Пловдив, 2001, български/английски). В превод на Добромир Тонев е и първото томче със стихове на Владимир Висоцки в България – „Нерв“ (1984).

Редактира множество книги, съставител е на няколко сборника („Поетически сборник“ – 1998, „Антология на пловдивската любовна лирика“ – 1996, „Друга вода“ – 1998), участник в журито е на национални литературни конкурси. Ръководи литературен клуб „Гео Милев“ към Пловдивския университет; основава и ръководи Националната младежка поетична академия със седалище в Пловдив, днес носеща неговото име.

Поезията му е превеждана на руски, полски, унгарски, английски, италиански, испански, немски език. Номиниран е в европейския конкурс за поезия през Рим 1996 г.

Умира от инфаркт на 24 март 2001 г. в Пловдив.