"Под сянката на свещеното дърво" – една принцеса разказва от Вадей Ратнър

Очаквайте на 12. 04. 2013 г.!
обем: 352 стр.
цена: 14,95 лв.
ISBN 978-954-26-1206-3

За автора

ТОЗИ РАЗКАЗ СЕ РОДИ ОТ ЖЕЛАНИЕТО МИ ДА УВЕКОВЕЧА ПАМЕТТА НА ВСИЧКИ ОНЕЗИ, КОИТО БЯХА НАКАРАНИ ДА ЗАМЛЪКНАТ, ДА ИМ ДАМ ГЛАС.
Вадей Ратнър

Книгата „Под сянката на свещеното дърво“ проследява личната история на Вадей Ратнър. Тя е едва на 5 години, когато през април 1975 г. Червените кхмери нахлуват в столицата Пном Пен, издигат ново правителство и възвестяват нов начин на живот. Мащабните щрихи на повествованието проследяват съдбата на семейството й в действителния исторически контекст. Потомци на кралското семейство на Камбоджа, Вадей и родителите й са екстрадирани във вътрешността на страната, където баща й изчезва. В книгата си авторката описва годините на мъки и изпитания, преди тя и майка й да бъдат спасени от отряд на ООН. Малко след това, през 1981 г., Вадей заминава за Америка, където завършва с отличие гимназия, а сетне и Корнелския университет със специалност „История и литература на Югоизточна Азия“. За да напише своя автобиографичен роман, Вадей Ратнър заминава за Азия и събира материал за книгата си в продължение на 9 години.
„Под сянката на свещеното дърво“ се радва едновременно на интереса на читателите и на одобрението на критиката. Книгата е преведена на 18 езика и е в бестселъровите класации от издаването си през 2012. Ню Йорк Таймс, Крисчън Сайънс Монитър и Къркъс Ривю я обявяват за една от най-добрите книги на 2012 г. „Под сянката на свещеното дърво“ е финалист и на една от най-престижните литературни награди: ПЕН/Хемингуей за 2013 г.


За книгата

„Под сянката на свещеното дърво“ е автобиографичен роман за живота на едно малко момиче от кралското семейство на Камбоджа, чийто свят се разпада, когато Червените кхмери завладяват страната през 1975 г. Книгата разказва за невъобразимите трудности, през които минават хората от тази страна, унищожението на цяла една цивилизация, видяно и описано през очите на малко камбоджанско момиче. Отраснала в разкош, заобиколена с обич и грижа, седемгодишната Рами първоначално взема войниците на Червените кхмери за демони или зли духове. Принудени да напуснат дома си, преследвани заради произхода и социалното си положение, семейството на Рами минава през невъобразими изпитания, от които малцина оцеляват. Червените кхмери налагат в страната един много екстремен тип комунистическо управление, невиждан никъде другаде по света. Те опразват градовете и изпращат всички техни жители в провинцията да работят по оризовите ниви, сеейки навсякъде хаос, ужас и смърт.

Според тях всички граждани са безполезни паразити, чийто живот няма никаква стойност. Всеки заможен човек, интелектуалец или монах се смята за враг и бива разстрелван заедно със семейството си. За врагове се считат и учителите, лекарите, инженерите, китайците, виетнамците… Всички, които не принадлежат към най-бедната част от селското население на Камбоджа. Само за пет години, вследствие на невиждан геноцид, милиони души загиват от глад и мъчения, поставени в нечовешки условия или направо разстрелвани.

И докато това са само статистики, книгата придава човешко лице на преживените от обикновения камбоджанец страдания. Малкото момиче се опитва да открие смисъл в ужасните събития, на които става свидетел, и да разбере защо се случва всичко това и какви са тези хора, които погазват най-естествената човешка потребност от любов и принадлежност. Според тях всяко чувство е проява на слабост, семейните връзки са нежелателни, а привързаността – опасна. Червените кхмери смятат, че религията е „опиум за народа“, че образованието е не просто излишно, а направо вредно, а човешкият живот няма стойност. Трудно е да запазиш вярата си в хората и надеждата си за по-добро бъдеще насред целия този ужас. Вярна обаче на обещанието, което е дала на баща си, Рами се бори да оцелее, като едновременно с това се стреми да не забравя най-важното: коя е тя самата. Не й е никак лесно да запази своята същност, душевност и мечти в заобикалящата я лудост. Бащата на момичето, известен поет и мислител, я е научил да гледа на света по един различен начин, да вижда красотата в дребните неща и да се радва на всеки проблясък на човечност и благородство. Книгата изобилства с контрасти: величие на духа и нечовешко зверство, безкористна помощ и необяснима омраза, щедрост и безгранична алчност, истинска доблест и нечувана низост…

След като семейството на Рами е принудено да напусне града, започват техните митарства, продължили с години. Семейството е екстрадирано до вътрешността на страната, където бащата скоро е разпознат. За да спаси семейството си, той се жертва и сам се предава – с надеждата да предпази останалите. Скоро семейството е разделено и Рами с майка си и сестричката си е откарана в отдалечено селце, където всички работят на оризовите ниви. В комунистическа Камбоджа на учението се гледа с пренебрежение, всички училища са затворени, книгите са изгорени, а децата са принудени да работят от невръстна възраст. Скоро сестричката на Рами се разболява от малария и умира. Колкото и да се опитват да се впишат и да не се набиват на очи, образованието, добрите маниери и красотата на майката на Рами събуждат ревността на комунистическите функционери и семейството отново е преместено. По пътя те се срещат с чичото на Рами, за да разберат, че всичките им останали роднини са били избити. Следват месеци на изпитания, на каторжен труд, глад и студ, преди страната да бъде „освободена“ от Виетнам. След дълго и мъчително пътуване Рами и майка й успяват да стигнат до границата с Тайланд и попадат в ръцете на спасителен отряд на Обединените нации. Рами успява да изпълни обещанието, което е дала на баща си: оцеляла е, но на каква цена?

Думите… те могат да превърнат света, изпълнен с неправда и болка, в красиво и поетично място – казва бащата на Рами. И точно това е направила Вадей Ратнър: обрисувала е най-ужасяващата действителност на дехуманизирано общество, в което човешкият живот няма цена, но и където силата на човешкия дух се разкрива най-пълно, а любовта тържествува над всички изпитания.
Описана е една действителност, която е колкото екзотична и непозната, толкова и стряскащо близка – навява спомени за недалечното ни минало. В книгата става дума за един много краен, азиатски комунизъм, но водещите принципи са сходни: колективизацията, дехуманизацията, обезличаването, безправието – всичко това, извършвано в името на велики идеали: братство, равенство и свобода.