Петър Денчев: Липсва ясна позиция – на кого и за какво служи българския театър

Петър Денчев е български театрален режисьор и писател. Роден е на 08.08.1986г. в град Варна. Завършил е IV Езикова гимназия “Фредерик Жолио Кюри”. През 2010 г. завършва режисура за драматичен театър в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, където е работил по текстове на Гогол, Молиер, Ведекинд, Жьоне, В.Хауф, Брукнер . Неговият разказ „Малакоф, искам да остарея” е един от двата наградени на конкурса „Екстаз” на сп.Алтера (2006). Има номинации и награди от различни поетични конкурси.Два пъти получава втора награда на Националния младежки поетичен конкурс „Веселин Ханчев” (Стара Загора, 2006 и 2010). С романа си „Тъй, както мъж целува жена, която обича” печели конкурса за Нов български роман „Развитие” за 2007 г, а след това и поощрителната награда на Райфайзен банк на конкурса Южна пролет 2008. Неговите учебни представления “Смъртта и Дяволът”, “Схватки” и “Слугините” са участвали на различни театрални фестивали в Сърбия, България и Косово. “Жената от миналото” по Роланд Шимелпфениг (ДКТ “К.Величков” Пазарджик) е неговият дебют на професионалната сцена. Автор на сборника с разкази “Истории в минало време” (ИК “Жанет 45″ 2011). Последната му книга е романът “Тихото слънце” (ИК “Жанет 45″) , книга с антиутопичен дух, но не съвсем. В момента работи и по различни свои театрални проекти. Поставя “Карнавал” от Жорди Галсеран (ДТ “Гео Милев” Стара Загора, 2012) . “Медея“ по Еврипид, Ануй, Драйер и Бродски (ДТ „Сава Огнянов“, Русе, 2012) и “Морски пейзаж” от Едуард Олби са последните му театрални проекти.
В този ни разговор обсъждаме новата му постановка "Морски пейзажи", която можете да видите на сцената на Народен театър "Иван Вазов". Едно интервю специално за читателите на kafene.bg.

Разкажи ни за най-новото си творение – "Морски пейзаж". Как го намери?

Представлението по пиесата на Едуард Олби "Морски пейзаж" разказва за необичайната среща на една човешка двойка на морския бряг с друга двойка – земноводни гущери, които са еволюирали дотолкова, че могат да говорят на човешки език. Спектакълът се занимава с еволюцията и възможността за промяната в човешкия живот и изобщо изследва границите на "човешкото" като подлага на съмнение монопола на "истината" за света и произхода. В общи граници, представлението се занимава с възможността за промяна, за пробив в съзнанието и отварянето му към нови реалности.
Намерих пиесата преди около две години, след това се свързах с актьорите, които ми помогнаха да я реализираме и Народния театър приюти този проект.
 
Доволен ли си как се получи?

Да, благодарен съм за срещата с тези четирима изключителни актьори, които ми помогнаха да направим представлението заедно.

Вече имаш поглед, реална работа с няколко театъра из цялата страна. Как ти се струва – къде сме?
Това е много спорен въпрос, защото всяко място в страната носи своите специфични особености. Освен това навсякъде публиката е разнородна и се намесват много различни фактори. Като цяло основните проблеми на българския театър не са артистични или пък ако има такива, те произтичат от начина, по който се администрира театъра. Проблемите са от маркетингова и мениджърска гледна точка и липсата на ясна позиция – на кого и за какво служи българския театър. Нужен е такъв дебат. Сега има много хора, които твърдят, че знаят какво иска публиката и как да й го доставят. Не вярвам, че някой може да има монопол над това знание. Единственото, което зная е, че едновременно със съхраняването на традицията трябва да се подкрепят новите идеи и форми, с цел да се постига висок художествен резултат.
 
Коя публика и кое представление ти носят най-голямо удовлетворение?
Трудно ми е да определя, защото все още съм в началото на пътя си и всяко представление ми дава различен опит и познание. Имам нужда от много работа и контакти, които да формират основния ми път.

Мутираш или изчезваш? Или има и други алтернативи?
Не. Адаптацията е не само отговор на изискванията към средата, но и опит да се промени самата среда (или система) от вътре.

Още в kafene.bg:

Петър Денчев за малкостта на българското изкуство

Петър Денчев за постановката си Карнавал и карнавала на живота

Петър Денчев: "Тихото слънце" утвърждава идеята, че всяка утопия се ражда първо в нечия душа

Фотопоглед на постановката "Карнавал" на Драматичен театър "Гео Милев" – гр. Стара Загора

Петър Денчев: Съвременната литература работи с механизма на провокацията