Панчо Карамански – как се справя един млад DJ и музикант в България

Панчо Карамански е красив млад мъж, неразделен с неговото куче-водач, Жан, което изпълнява ролята на неговите очи. Панчо е незрящ, а кучето си е получил от Фондация Очи на четири лапи. Повече за музиката, ежедневието и мечтите му, прочетете в интерювтото:

Как се справя един млад DJ и музикант в България днес?

Днес всичко е толкова дигитализирано и глобално, че се затруднявам да говоря за конкретна държава. В България музикалният бизнес тепърва се развива и ние, младите музиканти и продуценти имаме честта да напишем новата музикална история на страната. Аз имам желание да работя в колаборация с по-старото поколение творци и да се уча от техния опит.

Какво ти носи музиката?

Тя ме мотивира да се справям с простотията. Музиката е най-изкусният манипулатор. Тя взаимодейства често с подсъзнанието ми и ме провокира да извършвам най-красивите глупости!

Имаш силен приятел – твоето куче водач, разкажи ни за връзката ви?

Да силен е! От това често ми се оплакват пожелалите да го поразходят. Връзката ни се гради вече пета година и е основана на не напудрена любов. Преживях ме заедно прекрасни моменти и споделих ме много физическа и душевна болка. Ако плача понякога, то е от благодарност към това незаменимо явление на любовта, Жан!

Как би куражил незрящите млади хора в България?

Вярвайте приятели и не си правете дребнави планове, ако искате да ви се случват големите събития! Ако ви боли, значи сте живи и всичко има шанс да се оправи!

Ако беше Министър на Културата, кое ще е първото нещо, което би направил?

Паметник на Тодор Колев.

Има ли какво да се промени, за да се чувстват незрящите по-пълноценни граждани?

Ако бизнеса се отвори малко повече и подаде ръка, вярвам, че много слепи ще придобият по-усмихнато изражение. Ако общините се грижат малко повече за инфраструктурата, всички ще са щастливи, а ние по-свободни. Невиждайки пътя и градската среда пред себе си незрящият човек подлага живота си на реален риск в нашата инфраструктура. За съжаление шофьорите също не допринасят за безопасността ни. Чувал съм множество позитивно размисляващи хора да ми говорят за това, че не трябва да се афектирам от заобикалящата ме среда, ама никога не чуват, че има неизмерима разлика от това да си позитивен и да виждаш отворените шахти и да си позитивен, но да не ги виждаш. Но най-вече трябва да се промени дребнавото възприятие на реалността от моите слепи другари. И тяхното по-високо квалифициране трябва да се самоинициира.

За какво мечтаеш?
Мечтая за пътуване до Португалия, емоционално ценни познанства, работещи бизнес контакти и световната DJ сцена.

Още по темата:
Албена Алексиева за кампанията "Куче от станиол"
Монолог на Кипра – куче-водач