Пантомима на сцената на Сатиричния театър

Абсурдно е да приемаш ежедневието си като нормално.
Нормално е да определяш като абсурд бягството от нормалното.
Независимо дали си в Европа, Америка или Азия.
Там, в края на нормалното, героите на Бекет общуват без думи, търсейки спасение в абсурда.
По ръба на острието, няма място за много думи, а и уважението към малкото останали „живи” слова, държи устата им затворена…
„Странни са тези изречения, които умират неизвестно защо”.
Странни са тези човеци, които се изучават, убивайки части от себе си.
„Какво странно има тук?”
Те просто опитват …опитват, опитват и се забавляват.
„Когато човек се замисли, всичко е странно”.
Странно е, че Бекет има нещо общо с японската естетика – стремеж към съвършените форми, сдържаната агресия и мълчанието, сведено до стон.
Странно е, че за да познаеш себе си, трябва да бръкнеш дълбоко, или поне в другия до теб.
Странно е, че това причинява болка и любов.
А понякога и малко смърт.
Това вече е разнообразие… в абсурдната сивота.
Особено ако се случва на другите.
„Странно е, че изобщо се замисляме” и болезнено полезно…

Харакири – кратка абсурдна комедия
по текстове на С. Бекет

спектакъл на Ив Леон и Theatredreams
по идея на Б. Хибнер

постановка и сценично оформление – Ив Леон
по музика на Led Zeppellin
музикален монтаж: Хр. Кънчев и Ив Леон

участват: Оник Манукиан, Кирил Трайковски и Мариян Грозданов

Спектакълът се играе на сцена „Методи Андонов” в Сатиричния театър на:
16 януари, 13 и 28 февруари 2009