Павел Гоневски: Старая се да пиша визии и да снимам истории

Павел Гоневски е журналист, който от 1997 до 2004 г. работи последователно като репортер и редактор във вестниците „Континент” и „24 часа”. Отразява предимно криминални, но също така и международни събития, като войната в Косово, нападението срещу българската база в Кербала и др. През 2004 г. Павел се премества да живее в Лондон, където отначало работи на свободна практика за Мейл он Сънди, Би Би Си и „24 часа”, а впоследствие спечелва конкурс за продуцент в българската редакция на Би Би Си. След закриването й през 2006 г. остава в Лондон като онлайн продуцент. Пише разкази и филмови сценарии. А в това интервю, което той даде специално за читателите на kafene.bg, разговаряме и за друга негова страст – фотографията и предстоящата му изложба в София.

След писането и сценариите, романите, как ти се случи фотографията?
Фотографията започна да ми се случва преди писането, но за известно време беше останала на заден план. За първи път се сдобих с фотоапарат на десетия си рожден ден. Когато бях 12-годишен, по случайно стечение на обстоятелствата, моя снимка се оказа на първа страница на вестник „ТВ и радио“. На 22-годишна възраст бях съорганизатор на фото изложбата „Протестът“ в Софийския университет. Няколко студенти, показахме репортажни снимки от протестите, свалили Виденовото правителство. Това запали интереса ми към журналистиката. Когато опитах да започна работа като фоторепортер, се оказа, че няма места. Наложи се да се „примиря“ с позицията на криминален репортер във в. „Континент“, а после и „24 часа“. По този начин везните се наклониха към писането, но не престанах да снимам – и за удоволствие, и за страниците на вестника. С фотоапарат в ръка съм отразявал доста събития, включително атаката срещу база ни в Ирак и кризата със заложниците в московския театър. Без да влагам особени усилия, продължих да снимам и след като се преместих в Лондон. Преди година и половина обаче получих сериозен тласък – съпругата ми Вероника записа курс по фотография. Оттогава не съм спрял да снимам – най-вече улични сцени, но също пейзажи и портрети. Една от снимките, които ще бъдат изложени в София, дори спечели лондонския кръг от международен конкурс, а друга беше избрана за фотография на деня в DeviantArt.com.

Защо именно улиците на Лондон?
Първо, защото ми е най-близо. Второ, защото Лондон ме зарежда с енергия и разпалва въображението ми. Той е като организъм, чийто пулс се напипва най-добре на улицата. Интересно ми е да наблюдавам и запечатвам срещи, раздели, обич, омраза, смях, плач. Винаги, когато имаме възможност с Вероника, се стараем да се влеем в тълпата, за да не изпускаме моменти. След като го правихме в продължение на година и половина, открихме, че сме натрупали прилична колекция. Съвсем естествено, прииска ни се да я споделим. И двамата имаме фотографски страници във Фейсбук, които се радват на известна популярност. Решихме да опитаме да направим изложба на живо. Кандидатствахме за участие в Месеца на фотографията, организиран от Фотографска академия „Янка Кюркчиева“, и получихме покана. Възможно е самият жанр „улична фотография“ да е допринесъл, защото не е особено популярен в България. С любезното съзействие на „Технополис“ успяхме да се включим. Изложбата се казва „Лондон, бейби“ и ще се състои от 8 до 20 юни в галерия „Фоторепортер“, в подлеза между президенството и министерския съвет. Откриването е от 7 вечерта на 7 юни – вход свободен.

Какво очакваш от тази изложба?

Очаквания нямам – само надежди. Надявам се да зарадваме окото и да разпалим въображението на посетителите. Надявам се те да почувстват онова, което ни е мотивирало да направим всяка от снимките. Макар и правени по обществени места, те са наша собствена интерпретация на събитията – това ги прави интимни.

Ще направиш ли изложба в Лондон „Улиците на София“?
Защо не! През последните години не изкарвам достатъчно време в България, за да подготвя колекция, но бих се радвал един ден да го направя.

Какво е по-различното във фото изразяването, в сравнение със словесното?
При мен двете са тясно свързани: старая се да пиша визии и да снимам истории.

Продължаваш ли и да пишеш?
Абсолютно. Преди няколко месеца започнах работа по продължението на първия си роман, „8 секунди от смъртта“. В известна степен читателите ме принудиха. Малко след това обаче се запознах с изключително интересна личност (много от потребителите на Кафене.бг ви със сигурност я познават като име), чиято история отклони вниманието ми в друга посока. Оказа се, че преди години писателят Гордън Томас се е захванал да пише сценарий, но се разболял. В добавка, тя пък влязла в конфликт с холивудските продуценти, които искали да финансират филма. Предложих ѝ аз да се захвана с проекта и тя прие. В момента и двамата работим по сценария. Първоначален интерес има и от Лондон, и от Лос Анджелис. Надяваме се след няколко месеца да можем да го задоволим.

Какво пожелаваш на нашите читатели?
Пожелавам най-важното: позитивизъм. Всеки проблем има решение, всяко падение може да се превърне във възход. Осъзнаем ли способността си да променяме света, животът става по-лек и по-приятен.

Още в kafene.bg:
„Лондон, бейби!“ – изложба улична фотография от Павел Гоневски и Вероника Велкова     
Павел Гоневски и Лицето от сенките – видео интервю специално за Kafene.bg
Павел Гоневски: Не изпускай вдъхновението, когато те връхлети
Павел Гоневски: Средата в Лондон е изключително вдъхновяваща